България ще поиска от Европейския съюз повече средства по оперативна програма "Транспорт", съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обяви, че за периода след 2013 г. страната ще настоява не за един милиард, колкото са отпуснатите по програмата средства сега, а два-три пъти повече.
Според министър Плевнелиев с европейски пари няма да се запълват дупки, а ще се рехабилитират магистралите и първокласните пътища. За целта в регионалното министерство вече се изготвят списъци с пътните отсечки, които се нуждаят от ремонт.
Thursday, March 25, 2010
Европарламентът ще улесни достъпа до фондовете
По-гъвкави и бързи процедури за усвояването на структурните фондове ще бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП) в края на април. Комитетът за регионално развитие вече подкрепи новите правила като част от антикризисните мерки на ЕС.
Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.
Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.
Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.
Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.
Tuesday, March 23, 2010
22% ДДС?
Увеличаване на данък добавена стойност с 2 процента е една от мерките на правителството срещу кризата, предвидени в антикризисния проектоплан от 43 стъпки, който изтече в медиите.
Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор. СДС, ДСБ и БСП също са против идеята за увеличаване на ДДС.
Досега позицията на ГЕРБ за размера на ДДС беше противоположна. Миналата година представителите на управляващите говореха за възможно намаляване на данъка от 2011 г., а премиерът Бойко Борисов дори лансира идея ДДС да започне да намалява поетапно още от тази година.
Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор. СДС, ДСБ и БСП също са против идеята за увеличаване на ДДС.
Досега позицията на ГЕРБ за размера на ДДС беше противоположна. Миналата година представителите на управляващите говореха за възможно намаляване на данъка от 2011 г., а премиерът Бойко Борисов дори лансира идея ДДС да започне да намалява поетапно още от тази година.
Tuesday, March 16, 2010
60 обвинения за измами с европейски средства в прокуратурата от началото на годината
Специализираното звено за борба с евроизмамите в българската прокуратура е внесло 60 обвинителни акта от началото на 2010 г.. Това съобщи ръководителят на звеното прокурор Ангелина Митова, според която за тези обвинения вече има и 21 влезли в сила присъди.
За цялата минала година прокуратурата е внесла 125 обвинителни акта, по които има 28 присъди. Според заместник-градския прокурор на София Божидар Джамбазов в Софийската градска прокуратура се разследват злоупотреби за милиони. Голяма част от сигналите за нарушения, които се пращат на прокуратурата, обаче не се подкрепени с никакви доказателства, оплака се Джамбазов.
Най-високопоставеният държавен служител, разследван от специализираното прокурорско звено, е бившият шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев. Той е осъден условно заради сключени от него неизгодни сделки, ощетили държавата и трябва да възстанови щета на стойност близо 500 000 лв. Присъдата обаче още не е влязла в сила.
За цялата минала година прокуратурата е внесла 125 обвинителни акта, по които има 28 присъди. Според заместник-градския прокурор на София Божидар Джамбазов в Софийската градска прокуратура се разследват злоупотреби за милиони. Голяма част от сигналите за нарушения, които се пращат на прокуратурата, обаче не се подкрепени с никакви доказателства, оплака се Джамбазов.
Най-високопоставеният държавен служител, разследван от специализираното прокурорско звено, е бившият шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев. Той е осъден условно заради сключени от него неизгодни сделки, ощетили държавата и трябва да възстанови щета на стойност близо 500 000 лв. Присъдата обаче още не е влязла в сила.
Friday, March 12, 2010
Парламентът изслушва министри за оперативните програми
В заседание на Народното събрание на въпроси ще отговарят министрите Росен Плевнелиев, Сергей Игнатов, Нона Караджова, Александър Цветков, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Вежди Рашидов.
Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ще отговори на питания относно:
Към министъра на земеделието Мирослав Найденов има отправени въпроси за:
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговоря на въпрос относно външната политика на България по повод конфликта в Близкия изток в контекста на доклада "Голдстоун".
Депутатите ще продължат работата си с дебати по промените в закона за електронните съобщения, а след това парламентът трябва да започне и обсъждането и гласуването на второ четене на проектозакона за генномодифицираните организми. Според последните промени в него се предвижда пълна забрана за отглеждането им у нас.
Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ще отговори на питания относно:
- политиката на министерството по поддържане на необходимия административен капацитет за управление и изпълнение на Оперативна програма "Транспорт"
- проведена тръжна процедура по Оперативна програма "Транспорт"
Към министъра на земеделието Мирослав Найденов има отправени въпроси за:
- изключително малката усвояемост на средствата, предвидени за агроекология - мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони
- критериите за оценка на проекти по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" и мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г.
- спазването на трудовото законодателство в Изпълнителна агенция по горите; създаването на стопанства на млади фермери по Програма за развитие на селските райони
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговоря на въпрос относно външната политика на България по повод конфликта в Близкия изток в контекста на доклада "Голдстоун".
Депутатите ще продължат работата си с дебати по промените в закона за електронните съобщения, а след това парламентът трябва да започне и обсъждането и гласуването на второ четене на проектозакона за генномодифицираните организми. Според последните промени в него се предвижда пълна забрана за отглеждането им у нас.
Thursday, March 11, 2010
Финансирането на програмата ЕС2020 под въпрос
Стратегията ЕС2020 трябва да се съсредоточи върху намаляването на безработицата, по-добрата координация на икономическите политики и засилването на икономическото управление с въвеждане на задължителни правила, отбелязва Европейският парламент в резолюция, приета в сряда с 462 гласа "за", 140 "против" и 58 "въздържали се". Според евродепутатите, финансирането от страна на ЕС трябва да зависи от постигнатите резултати и съвместимостта с целите на програмата. При спад на БВП с 4% и над 23 млн. души безработни в ЕС програмата ЕС 2020 трябва да осигурява ефективен отговор на икономическата и финансова криза, подчертават депутатите.
Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.
Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.
Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.
Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.
Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.
Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.
ЕС с дефицит в платежния баланс от 27 млрд. евро
27 млрд. евро дефицит в търговския и преводен баланс отбеляза Европейският съюз през четвъртото тримесечие на 2009 г. съобщава Евростат. През същия период 2008 г. е имало дефицит от 59,4 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. дефицитът е бил 27,7 млрд. евро.
В търговията с услуги с трети страни ЕС регистрира излишък от 14,1 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2009 г. Излишъкът през четвъртото тримесечие на 2008 г. е бил 21,7 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. - 16,7 млрд. евро.
В търговията с услуги с трети страни ЕС регистрира излишък от 14,1 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2009 г. Излишъкът през четвъртото тримесечие на 2008 г. е бил 21,7 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. - 16,7 млрд. евро.
Subscribe to:
Posts (Atom)
