Европарламентът ще улесни достъпа до фондовете

По-гъвкави и бързи процедури за усвояването на структурните фондове ще бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП) в края на април. Комитетът за регионално развитие вече подкрепи новите правила като част от антикризисните мерки на ЕС.

Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.

Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.

Финансирането на програмата ЕС2020 под въпрос

Стратегията ЕС2020 трябва да се съсредоточи върху намаляването на безработицата, по-добрата координация на икономическите политики и засилването на икономическото управление с въвеждане на задължителни правила, отбелязва Европейският парламент в резолюция, приета в сряда с 462 гласа "за", 140 "против" и 58 "въздържали се". Според евродепутатите, финансирането от страна на ЕС трябва да зависи от постигнатите резултати и съвместимостта с целите на програмата. При спад на БВП с 4% и над 23 млн. души безработни в ЕС програмата ЕС 2020 трябва да осигурява ефективен отговор на икономическата и финансова криза, подчертават депутатите.

Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.

Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.

Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.

Европарламента ще се опита да намали бюрокрацията за малките фирми

Близо 6,3 милирда евро ще бъдат спестени в Европейски съюз, ако отпадне задължението на малките фирмите да изготвят годишни счетоводни отчети. Предложението за изменение на счетоводните правила беше прието от депутатите в Европейския парламент с 445 гласа „за”. Всяка държава-членка сама ще реши дали да включи това изключение в своето законодателство, а малките предприятия ще продължат да водят отчети за своите търговски сделки и своето финансово състояние.

Административната тежест за тази категория компании с годишен оборот до 1 млн. евро, трябва да се улесни, за да се стимулира развитието им. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5,4 милиона (75%) са малки предприятия от рода на магазини за цветя и фризьорски салони.

Проектопромените в законодателството се разглеждат на първо четене, но засега няма постигнат компромис и предложението е блокирано от 9 страни-членки в Съвета на министрите.