Следващата седмица ще бъде отворена за кандидатстване схемата „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” по Оперативна програма Конкурентоспособност, съобщи Грета Добрева, изпълняваща длъжността директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност".
Бюджетът на процедурата е на стойност 29.33 млн. лв. Допустимите кандидати са нововъзникващи или вече съществуващи клъстери. Минималният размер на безвъзмездна помощ, която може да получи дадено проектно предложение е 100 хил.лв., а максималният е 2 млн. лв.
В края на юни започна обществено обсъждане по насоките за кандидатстване по тази схема. До 5 юли беше крайният срок, в който потенциалните бенефициенти можеха да предлагат промени в тези документи.
Showing posts with label ОП Конкурентоспособност. Show all posts
Showing posts with label ОП Конкурентоспособност. Show all posts
Friday, July 9, 2010
Tuesday, June 29, 2010
Фондовете по JEREMIE тръгнаха
Холдинговият фонд, който ще разпределя средствата към фондовете за рисково инвестиране по инициативата JEREMIE, е учреден. Капиталът му от 199 млн. евро е изплатен от Управляващият орган на Оперативна програма Конкурентоспособност на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).
Преведената сума временно се намалява фискалният резерв на страната. Очаква се тези средства да бъдат възстановявани от Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
С плащането се дава началото на инициативата JEREMIE, която е насочена към малките и средни предприятия и се прилага чрез Холдингов фонд. В условията на криза Фондът ще предостави подкрепа на предприятията в рамките на три фонда за дялови инвестиции.
Първият е фонд за рисков капитал, предназначен за най-малките стартиращи компании с капитал 30 млн. евро, от които 21 млн. евро са от JEREMIE и 9 млн. евро от външни инвеститори.
Вторият фонд е за увеличаване на капитала и е предназначен за малки компании, които са с напреднало развитие, но имат нужда от собствен капитал. Фондът ще разполага с капитал от 60 млн. евро, от които 30 млн. евро от JEREMIE и 30 млн. евро от външни инвеститори.
Третият е Мецанин фонд, който ще работи както като фонд за дялово финансиране, така и като заемен инструмент с капитал от 60 млн. евро. От тях 30 млн. евро са от JEREMIE, а 30 млн. евро са от външни инвеститори.
С преведената сума временно се намалява фискалният резерв до възстановяването на средствата от страна на Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
В края на май Народното събрание ратифицира споразумението между България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за прилагане на инициативата JEREMIE.
Преведената сума временно се намалява фискалният резерв на страната. Очаква се тези средства да бъдат възстановявани от Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
С плащането се дава началото на инициативата JEREMIE, която е насочена към малките и средни предприятия и се прилага чрез Холдингов фонд. В условията на криза Фондът ще предостави подкрепа на предприятията в рамките на три фонда за дялови инвестиции.
Първият е фонд за рисков капитал, предназначен за най-малките стартиращи компании с капитал 30 млн. евро, от които 21 млн. евро са от JEREMIE и 9 млн. евро от външни инвеститори.
Вторият фонд е за увеличаване на капитала и е предназначен за малки компании, които са с напреднало развитие, но имат нужда от собствен капитал. Фондът ще разполага с капитал от 60 млн. евро, от които 30 млн. евро от JEREMIE и 30 млн. евро от външни инвеститори.
Третият е Мецанин фонд, който ще работи както като фонд за дялово финансиране, така и като заемен инструмент с капитал от 60 млн. евро. От тях 30 млн. евро са от JEREMIE, а 30 млн. евро са от външни инвеститори.
С преведената сума временно се намалява фискалният резерв до възстановяването на средствата от страна на Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
В края на май Народното събрание ратифицира споразумението между България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за прилагане на инициативата JEREMIE.
Tuesday, June 1, 2010
Още 2 схеми тръгват по Конкурентоспособност
До една седмица ще стартират две нови схеми по оперативна програма Конкурентоспособност. Процедурите са "Модернизация в големи предприятия" и "Покриване на международно признати стандарти" на обща стойност близо 78 млн. лв. Това стана ясно по време на време на обучението за малкия и среден бизнес “Конкурентоспособност и иновации: Безвъзмездно финансиране за българските предприятия”, организирано от ОГРА Консултинг.
Информационната кампания ще бъде една за тези две схеми, както и за схемата "Модернизация в малки и средни предприятия", която стартира на 10 май. Обединените информационни дни за трите процедури се планират в периода след обявяването на новите схеми до 10 юли. Разяснителната кампания трябва да се проведе в деветте града, където има териториални звена на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП).
Бюджетът на схемата "Покриване на международно признати стандарти" е 19.55 млн. лв. Дейностите, които фирмите могат да финансират с тези пари, са въвеждане на сертификати, които подобряват качеството и конкурентоспособността на продукта, който произвежда определена компания. Максималният размер на безвъзмездната помощ за даден проект по тази схема е 150 хил. лв., а минимално ограничение за финансирането няма. Схемата ще бъде отворена три месеца след нейното обявяване.Процедурата "Модернизация в големи предприятия" е на стойност близо 58.6 млн. лв. (30 млн. евро), а безвъзмездната помощ за даден проект може да бъде от 1 млн. лв. до 4 млн. лв.
Информационната кампания ще бъде една за тези две схеми, както и за схемата "Модернизация в малки и средни предприятия", която стартира на 10 май. Обединените информационни дни за трите процедури се планират в периода след обявяването на новите схеми до 10 юли. Разяснителната кампания трябва да се проведе в деветте града, където има териториални звена на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП).
Бюджетът на схемата "Покриване на международно признати стандарти" е 19.55 млн. лв. Дейностите, които фирмите могат да финансират с тези пари, са въвеждане на сертификати, които подобряват качеството и конкурентоспособността на продукта, който произвежда определена компания. Максималният размер на безвъзмездната помощ за даден проект по тази схема е 150 хил. лв., а минимално ограничение за финансирането няма. Схемата ще бъде отворена три месеца след нейното обявяване.Процедурата "Модернизация в големи предприятия" е на стойност близо 58.6 млн. лв. (30 млн. евро), а безвъзмездната помощ за даден проект може да бъде от 1 млн. лв. до 4 млн. лв.
Thursday, March 4, 2010
Особености на българските фондове по JEREMIE
Вече се вижда краят на преговорите с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и скоро ще се уточни формулата, по която трябва да стартира алтернативното финансиране на малкия и среден бизнес у нас. След забавяне от няколко години става ясно, че новото правителство има съвсем различна визия за очакваните 200 млн. евро от ЕИФ, които по приоритетна ос три на Оперативна програма „Конкурентоспособност” ще се използват за създаване на не банкови финансови инструменти. Така вместо планираната комбинация от фонд за микрокредитиране, гаранционен фонд и фонд за дялово инвестиране, у нас ще бъдат създадени пак три фонда, но предназначени само за рисково инвестиране на малки и средни компании. Техният капитал се очаква да бъде най-малко 150 млн. евро, съобщи зам.- министърът на икономиката Евгени Ангелов.
Пътят на парите
Финансирането на фондовете ще се осигурява със средства от ОП „Конкурентоспособност”, като за целта ще бъде използван инструментът за финансов инжинеринг – JEREMIE. Това е специфичен инструментариум, използван от Европейската комисия (ЕК), чрез който част от средствата от Структурните фондове се насочват за капиталово и дългово подпомагане на малки и средни компании. Тези пари трябва да се управляват от холдингов фонд, чиято функция е да ги разпределя към рисковите фондове или т. нар. посредници. Според правилата на ЕК функциите на холдинговия фонд могат да се възлагат чрез обществени поръчки или чрез директен договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) или национална институция. В случая с България, най-вероятно ролята на холдинговия фонд ще бъде поета от специално създадено за целта дружество, с участието на ЕИФ и Българската банка за Развитие. Дружеството трябва да предостави на фондовете – подизпълнители 70% от средствата, с които те ще оперират. Останалите 30%, според регламентите на ЕС, трябва да се набавят от външни инвеститори. Именно такъв е размерът на съфинансирането, което всеки фонд трябва да подсигури, като намирането на тези пари ще бъде задача на мениджърите на фондовете, обясни Евгени Ангелов пред журналисти. Според него иновациите трудно се реализират с банкови кредити, защото са рискови и точно този проблем ще бъде във фокуса на новите фондове за дялово инвестиране. Самият министър има опит в тази област, като човек който през 2008 г. Основава фонда Attria Capital за рискови инвестиции в страни от Югоизточна Европа.
Кои ще бъдат рисковите фондове?
Средствата, с които ще оперират фондовете няма да се опускат по грантови схеми, каквато е досегашната практика. Този път парите ще се отпускат на бенефициентите под формата на заем или дялово инвестиране в самите фирми. Така фондовете попадат в определението оборотни фондове (recycling funds), които са нови за България и заради това експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) трябва да уточнят какви ще бъдат правилата и механизмите, по които те ще работят. Също предстои да се реши какви ще бъдат критериите за избора на фондовете –подизпълнители. Дали те ще се създават специално с цел да отпускат евро средствата или по определени критерии ще се избират сред българските и чуждите фондове за дялово инвестиране. Очаква се да се определи тяхната сфера на действие, дали ще инвестират в дялове на компании от определен сектор на икономиката, дали изобщо секторът на рисковите инвестиции е в състояние да усвои финансова инжекция от 150 млн. лв. и колко ефективно би било това. За сега обаче неизвестните около тези нетрадиционни финансови инструменти не са малко.
Малките фирми без малки кредити
Ясно е обаче, че замисълът за функцията на тези квази банкови инструменти, който е заложен в ОП „Конкурентоспособност” е различен от плановете на правителството за създаване на три фонда само за рисково инвестиране. По време на криза българското правителството дава приоритет именно на рисковото финансиране вместо на микрофинансирането. Това определено не съвпада с европейската практика, коментират експертите в тази област. Малките кредити до 25 хил. евро са признат и популярен антикризисен инструмент в Европа. Отпускането на подобни „социални” заеми за започване на малък бизнес могат да ограничат и ръста на безработицата, защото достигат до хора, които не могат да предложат обезпечение срещу заем от обикновена банка. В България не банковата структура за микрофинансиране не е добре развита, а законодателството в тази сфера също не стимулира алтернативните начини за отпускане на малки кредити. Според анализа на ОП „Конкурентоспособност” от 2007 г.,когато е инициирана програмата, повечето български малки и средни компании имат нужда от допълнително финансиране. Към края на 2006 г. 35.4% от дребният бизнес има нужда от финансиране до 50 хил. лева, а над 19% от малките фирми се нуждаят от допълнителни 50-100 хил. лева. Данни за 2009 г. все още няма, но тези проценти вероятно са се увеличили заради кризата и спада в потребителското търсене.
Гаранционните фондове също имат важна роля за съживяването на малкия бизнес в период на икономически трус, а и биха помогнали да се увеличи усвояемостта по останалите оперативни програми. Много компании в момента срещат трудности при съфинанирането на вече одобрени проекти. А достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи. Те са принудени да търсят банкови кредити, но условията за обезпечаване при малките предприятия не са облекчени. Тук би се вписал гаранционният фонд, който може да предостави обезпечението, което банката изисква.
Алтернативните начини за финансиране на бизнеса определено са необходими. За разлика от заемите, които винаги са били основен източник за финансиране и разширяване на всяка компания, фондовете за дялово инвестиране обаче са само една тясно специализирана възможност. Управляващите са тези, които трябва да преценят кой ще бъде приоритетът, на който ще се заложи във време на криза.
Пътят на парите
Финансирането на фондовете ще се осигурява със средства от ОП „Конкурентоспособност”, като за целта ще бъде използван инструментът за финансов инжинеринг – JEREMIE. Това е специфичен инструментариум, използван от Европейската комисия (ЕК), чрез който част от средствата от Структурните фондове се насочват за капиталово и дългово подпомагане на малки и средни компании. Тези пари трябва да се управляват от холдингов фонд, чиято функция е да ги разпределя към рисковите фондове или т. нар. посредници. Според правилата на ЕК функциите на холдинговия фонд могат да се възлагат чрез обществени поръчки или чрез директен договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) или национална институция. В случая с България, най-вероятно ролята на холдинговия фонд ще бъде поета от специално създадено за целта дружество, с участието на ЕИФ и Българската банка за Развитие. Дружеството трябва да предостави на фондовете – подизпълнители 70% от средствата, с които те ще оперират. Останалите 30%, според регламентите на ЕС, трябва да се набавят от външни инвеститори. Именно такъв е размерът на съфинансирането, което всеки фонд трябва да подсигури, като намирането на тези пари ще бъде задача на мениджърите на фондовете, обясни Евгени Ангелов пред журналисти. Според него иновациите трудно се реализират с банкови кредити, защото са рискови и точно този проблем ще бъде във фокуса на новите фондове за дялово инвестиране. Самият министър има опит в тази област, като човек който през 2008 г. Основава фонда Attria Capital за рискови инвестиции в страни от Югоизточна Европа.
Кои ще бъдат рисковите фондове?
Средствата, с които ще оперират фондовете няма да се опускат по грантови схеми, каквато е досегашната практика. Този път парите ще се отпускат на бенефициентите под формата на заем или дялово инвестиране в самите фирми. Така фондовете попадат в определението оборотни фондове (recycling funds), които са нови за България и заради това експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) трябва да уточнят какви ще бъдат правилата и механизмите, по които те ще работят. Също предстои да се реши какви ще бъдат критериите за избора на фондовете –подизпълнители. Дали те ще се създават специално с цел да отпускат евро средствата или по определени критерии ще се избират сред българските и чуждите фондове за дялово инвестиране. Очаква се да се определи тяхната сфера на действие, дали ще инвестират в дялове на компании от определен сектор на икономиката, дали изобщо секторът на рисковите инвестиции е в състояние да усвои финансова инжекция от 150 млн. лв. и колко ефективно би било това. За сега обаче неизвестните около тези нетрадиционни финансови инструменти не са малко.
Малките фирми без малки кредити
Ясно е обаче, че замисълът за функцията на тези квази банкови инструменти, който е заложен в ОП „Конкурентоспособност” е различен от плановете на правителството за създаване на три фонда само за рисково инвестиране. По време на криза българското правителството дава приоритет именно на рисковото финансиране вместо на микрофинансирането. Това определено не съвпада с европейската практика, коментират експертите в тази област. Малките кредити до 25 хил. евро са признат и популярен антикризисен инструмент в Европа. Отпускането на подобни „социални” заеми за започване на малък бизнес могат да ограничат и ръста на безработицата, защото достигат до хора, които не могат да предложат обезпечение срещу заем от обикновена банка. В България не банковата структура за микрофинансиране не е добре развита, а законодателството в тази сфера също не стимулира алтернативните начини за отпускане на малки кредити. Според анализа на ОП „Конкурентоспособност” от 2007 г.,когато е инициирана програмата, повечето български малки и средни компании имат нужда от допълнително финансиране. Към края на 2006 г. 35.4% от дребният бизнес има нужда от финансиране до 50 хил. лева, а над 19% от малките фирми се нуждаят от допълнителни 50-100 хил. лева. Данни за 2009 г. все още няма, но тези проценти вероятно са се увеличили заради кризата и спада в потребителското търсене.
Гаранционните фондове също имат важна роля за съживяването на малкия бизнес в период на икономически трус, а и биха помогнали да се увеличи усвояемостта по останалите оперативни програми. Много компании в момента срещат трудности при съфинанирането на вече одобрени проекти. А достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи. Те са принудени да търсят банкови кредити, но условията за обезпечаване при малките предприятия не са облекчени. Тук би се вписал гаранционният фонд, който може да предостави обезпечението, което банката изисква.
Алтернативните начини за финансиране на бизнеса определено са необходими. За разлика от заемите, които винаги са били основен източник за финансиране и разширяване на всяка компания, фондовете за дялово инвестиране обаче са само една тясно специализирана възможност. Управляващите са тези, които трябва да преценят кой ще бъде приоритетът, на който ще се заложи във време на криза.
Subscribe to:
Posts (Atom)
