Нови правила за кредитите от фонд ФЛАГ

Отпадна правото на фонда на органите на местно самоуправление (ФЛАГ) да бъде първи кредитор в случаи, когато общините, на които е отпуснал заем, не могат да покрият вноските си. Промяната влиза в сила незабавно и е приета с изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), публикувано на 13 април в Държавен вестник.

Това на практика значи, че фонда се ограничава при събиране на вземанията си. „От една страната общините ще бъдат облекчени, защото вече не се позволява запориране на техните сметки, когато те не могат да покрият задълженията към фонда. Тази крайна мярка можеше да лиши гражданите от комунални услуги докато общината не се издължи”, заяви за Project Media зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Проектите, които общините изпълняват по ОП Околна среда са сред тези, за които най-често се търси мостово финансиране от фонд ФЛАГ. Според Василева обаче фондът трябва и да намери начин и да защити публичните средства, които отдава в помощ на общините.

С тази цел Съветът на директорите на фонда одобри мерки, които ще бъдат част от кредитната политика, и се очаква да намалят рисковете за него след промяната на ГПК. Така всеки бъдещ кредитополучател ще трябва да осигури средствата за покриване на вноските в бюджета си за следващата година, през която се погасява дълга. Изискването е както при подписване на договора за кредит, така и преди усвояване на суми по одобрен кредит и трябва да е одобрено с решение на общинския съвет. На практика общините ще трябва да планират много прецизно своите приходи и разходи за година напред, за да бъдат сигурни, че могат да покрият задълженията си към фонда. „Този нов механизъм не е толкова рестриктивен. Изискването за планиране на вноските в общинския бюджет трябва да се обвърже с регулярните плащаният по оперативната програма”, коментира още Ивелина Василева.

Втората мярка, която се предприема от фонда е, че при дългосрочен дълг, общината-кредитополучател се задължава да осигури по сметката си в Управляващата банка в пълен размер средствата, необходими за извършване на всяка предстояща погасителна вноска по кредита, в срок до 6 месеца преди падежа на съответната вноска. Конкретният срок може да се определи в договора за кредит съгласно погасителния план. Дългосрочните заеми са с по-дълъг обхват от колкото е мандатът на даден общински съвет, което ще наложи по-голяма приемственост между политиките на различните кметове. „Мярката би могла да засегне общините в зависимост от размера на вноските, но това е въпрос на планиране в дълго срочен план. До този момент обаче не е практика да кандидатстват общини с искане за дългосрочни заеми от фонд ФЛАГ”, каза още зам.- министър Василева. Според Малина Крумова, директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”, заявленията за дългосрочен заем ще се решават индивидуално. „Фонд ФЛАГ има много гъвкава политика за подпомагане на общините”, допълни тя.

Фондът за органите на местно самоуправление е институция с уникален статут, създадена от Министерски съвет като инструмент на държавната политика за регионално развитие. Неговата цел е да преодолява проблема с осигуряването на паричен ресурс за общините при разработване на проектни предложения, както и да финансира одобрени проекти по оперативните програми на ЕС.

България ще иска повече пари по оперативна програма "Транспорт"

България ще поиска от Европейския съюз повече средства по оперативна програма "Транспорт", съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обяви, че за периода след 2013 г. страната ще настоява не за един милиард, колкото са отпуснатите по програмата средства сега, а два-три пъти повече.

Според министър Плевнелиев с европейски пари няма да се запълват дупки, а ще се рехабилитират магистралите и първокласните пътища. За целта в регионалното министерство вече се изготвят списъци с пътните отсечки, които се нуждаят от ремонт.

Европарламентът ще улесни достъпа до фондовете

По-гъвкави и бързи процедури за усвояването на структурните фондове ще бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП) в края на април. Комитетът за регионално развитие вече подкрепи новите правила като част от антикризисните мерки на ЕС.

Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.

Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.

Финансирането на програмата ЕС2020 под въпрос

Стратегията ЕС2020 трябва да се съсредоточи върху намаляването на безработицата, по-добрата координация на икономическите политики и засилването на икономическото управление с въвеждане на задължителни правила, отбелязва Европейският парламент в резолюция, приета в сряда с 462 гласа "за", 140 "против" и 58 "въздържали се". Според евродепутатите, финансирането от страна на ЕС трябва да зависи от постигнатите резултати и съвместимостта с целите на програмата. При спад на БВП с 4% и над 23 млн. души безработни в ЕС програмата ЕС 2020 трябва да осигурява ефективен отговор на икономическата и финансова криза, подчертават депутатите.

Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.

Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.

Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.