България ще поиска от Европейския съюз повече средства по оперативна програма "Транспорт", съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обяви, че за периода след 2013 г. страната ще настоява не за един милиард, колкото са отпуснатите по програмата средства сега, а два-три пъти повече.
Според министър Плевнелиев с европейски пари няма да се запълват дупки, а ще се рехабилитират магистралите и първокласните пътища. За целта в регионалното министерство вече се изготвят списъци с пътните отсечки, които се нуждаят от ремонт.
Thursday, March 25, 2010
Европарламентът ще улесни достъпа до фондовете
По-гъвкави и бързи процедури за усвояването на структурните фондове ще бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП) в края на април. Комитетът за регионално развитие вече подкрепи новите правила като част от антикризисните мерки на ЕС.
Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.
Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.
Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.
Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.
Tuesday, March 23, 2010
22% ДДС?
Увеличаване на данък добавена стойност с 2 процента е една от мерките на правителството срещу кризата, предвидени в антикризисния проектоплан от 43 стъпки, който изтече в медиите.
Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор. СДС, ДСБ и БСП също са против идеята за увеличаване на ДДС.
Досега позицията на ГЕРБ за размера на ДДС беше противоположна. Миналата година представителите на управляващите говореха за възможно намаляване на данъка от 2011 г., а премиерът Бойко Борисов дори лансира идея ДДС да започне да намалява поетапно още от тази година.
Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор. СДС, ДСБ и БСП също са против идеята за увеличаване на ДДС.
Досега позицията на ГЕРБ за размера на ДДС беше противоположна. Миналата година представителите на управляващите говореха за възможно намаляване на данъка от 2011 г., а премиерът Бойко Борисов дори лансира идея ДДС да започне да намалява поетапно още от тази година.
Tuesday, March 16, 2010
60 обвинения за измами с европейски средства в прокуратурата от началото на годината
Специализираното звено за борба с евроизмамите в българската прокуратура е внесло 60 обвинителни акта от началото на 2010 г.. Това съобщи ръководителят на звеното прокурор Ангелина Митова, според която за тези обвинения вече има и 21 влезли в сила присъди.
За цялата минала година прокуратурата е внесла 125 обвинителни акта, по които има 28 присъди. Според заместник-градския прокурор на София Божидар Джамбазов в Софийската градска прокуратура се разследват злоупотреби за милиони. Голяма част от сигналите за нарушения, които се пращат на прокуратурата, обаче не се подкрепени с никакви доказателства, оплака се Джамбазов.
Най-високопоставеният държавен служител, разследван от специализираното прокурорско звено, е бившият шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев. Той е осъден условно заради сключени от него неизгодни сделки, ощетили държавата и трябва да възстанови щета на стойност близо 500 000 лв. Присъдата обаче още не е влязла в сила.
За цялата минала година прокуратурата е внесла 125 обвинителни акта, по които има 28 присъди. Според заместник-градския прокурор на София Божидар Джамбазов в Софийската градска прокуратура се разследват злоупотреби за милиони. Голяма част от сигналите за нарушения, които се пращат на прокуратурата, обаче не се подкрепени с никакви доказателства, оплака се Джамбазов.
Най-високопоставеният държавен служител, разследван от специализираното прокурорско звено, е бившият шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев. Той е осъден условно заради сключени от него неизгодни сделки, ощетили държавата и трябва да възстанови щета на стойност близо 500 000 лв. Присъдата обаче още не е влязла в сила.
Friday, March 12, 2010
Парламентът изслушва министри за оперативните програми
В заседание на Народното събрание на въпроси ще отговарят министрите Росен Плевнелиев, Сергей Игнатов, Нона Караджова, Александър Цветков, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Вежди Рашидов.
Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ще отговори на питания относно:
Към министъра на земеделието Мирослав Найденов има отправени въпроси за:
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговоря на въпрос относно външната политика на България по повод конфликта в Близкия изток в контекста на доклада "Голдстоун".
Депутатите ще продължат работата си с дебати по промените в закона за електронните съобщения, а след това парламентът трябва да започне и обсъждането и гласуването на второ четене на проектозакона за генномодифицираните организми. Според последните промени в него се предвижда пълна забрана за отглеждането им у нас.
Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ще отговори на питания относно:
- политиката на министерството по поддържане на необходимия административен капацитет за управление и изпълнение на Оперативна програма "Транспорт"
- проведена тръжна процедура по Оперативна програма "Транспорт"
Към министъра на земеделието Мирослав Найденов има отправени въпроси за:
- изключително малката усвояемост на средствата, предвидени за агроекология - мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони
- критериите за оценка на проекти по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" и мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г.
- спазването на трудовото законодателство в Изпълнителна агенция по горите; създаването на стопанства на млади фермери по Програма за развитие на селските райони
Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговоря на въпрос относно външната политика на България по повод конфликта в Близкия изток в контекста на доклада "Голдстоун".
Депутатите ще продължат работата си с дебати по промените в закона за електронните съобщения, а след това парламентът трябва да започне и обсъждането и гласуването на второ четене на проектозакона за генномодифицираните организми. Според последните промени в него се предвижда пълна забрана за отглеждането им у нас.
Thursday, March 11, 2010
Финансирането на програмата ЕС2020 под въпрос
Стратегията ЕС2020 трябва да се съсредоточи върху намаляването на безработицата, по-добрата координация на икономическите политики и засилването на икономическото управление с въвеждане на задължителни правила, отбелязва Европейският парламент в резолюция, приета в сряда с 462 гласа "за", 140 "против" и 58 "въздържали се". Според евродепутатите, финансирането от страна на ЕС трябва да зависи от постигнатите резултати и съвместимостта с целите на програмата. При спад на БВП с 4% и над 23 млн. души безработни в ЕС програмата ЕС 2020 трябва да осигурява ефективен отговор на икономическата и финансова криза, подчертават депутатите.
Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.
Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.
Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.
Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.
Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.
Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.
ЕС с дефицит в платежния баланс от 27 млрд. евро
27 млрд. евро дефицит в търговския и преводен баланс отбеляза Европейският съюз през четвъртото тримесечие на 2009 г. съобщава Евростат. През същия период 2008 г. е имало дефицит от 59,4 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. дефицитът е бил 27,7 млрд. евро.
В търговията с услуги с трети страни ЕС регистрира излишък от 14,1 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2009 г. Излишъкът през четвъртото тримесечие на 2008 г. е бил 21,7 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. - 16,7 млрд. евро.
В търговията с услуги с трети страни ЕС регистрира излишък от 14,1 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2009 г. Излишъкът през четвъртото тримесечие на 2008 г. е бил 21,7 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. - 16,7 млрд. евро.
Европарламента ще се опита да намали бюрокрацията за малките фирми
Близо 6,3 милирда евро ще бъдат спестени в Европейски съюз, ако отпадне задължението на малките фирмите да изготвят годишни счетоводни отчети. Предложението за изменение на счетоводните правила беше прието от депутатите в Европейския парламент с 445 гласа „за”. Всяка държава-членка сама ще реши дали да включи това изключение в своето законодателство, а малките предприятия ще продължат да водят отчети за своите търговски сделки и своето финансово състояние.
Административната тежест за тази категория компании с годишен оборот до 1 млн. евро, трябва да се улесни, за да се стимулира развитието им. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5,4 милиона (75%) са малки предприятия от рода на магазини за цветя и фризьорски салони.
Проектопромените в законодателството се разглеждат на първо четене, но засега няма постигнат компромис и предложението е блокирано от 9 страни-членки в Съвета на министрите.
Административната тежест за тази категория компании с годишен оборот до 1 млн. евро, трябва да се улесни, за да се стимулира развитието им. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5,4 милиона (75%) са малки предприятия от рода на магазини за цветя и фризьорски салони.
Проектопромените в законодателството се разглеждат на първо четене, но засега няма постигнат компромис и предложението е блокирано от 9 страни-членки в Съвета на министрите.
Thursday, March 4, 2010
43 големи енергийни проекти за 2.3 млрд. евро
Европейската комисия одобри 43 големи енергийни проекти, за да повиши сигурността на енергийните доставки и да стимулира икономическото възстановяване.
ЕК взе решение да отпусне 2 милиарда и 300 милиона евро за 31 газопроводни проека и за 12 електроенергийни. Това е второто финансово решение в рамките на пакета за икономическо възстановяване, който възлиза на почти 4 млрд. евро, и най-голямата сума, отпускана до момента от ЕС за изграждането на енергийна инфраструктура.
За началното финансиране на газопровода "Набуко" се отделят 200 млн. евро - на Австрия, Унгария, България, Германия и Румъния, през които той ще преминава. 45 млн. евро се отпускат за свързване на газопреносните системи на Гърция и България, а близо 9 млн. евро - за свързване на България и Румъния.
Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че за постигането на европейските цели по отношение на енергетиката и климата са нужни големи и рискови инвестиции в инфраструктура, а резултатите може да се очакват в дългосрочен план. "Проблемът е, че поради икономическата конюктура в момента съществува опасност тези проекти да се забавят. Сега е моментът Европа да изиграе важна роля и да ги подкрепи."
През март 2009 г. ЕС предвиди 3,98 млрд. евро за подпомагане на икономическото възстановяване на Европа.
ЕК взе решение да отпусне 2 милиарда и 300 милиона евро за 31 газопроводни проека и за 12 електроенергийни. Това е второто финансово решение в рамките на пакета за икономическо възстановяване, който възлиза на почти 4 млрд. евро, и най-голямата сума, отпускана до момента от ЕС за изграждането на енергийна инфраструктура.
За началното финансиране на газопровода "Набуко" се отделят 200 млн. евро - на Австрия, Унгария, България, Германия и Румъния, през които той ще преминава. 45 млн. евро се отпускат за свързване на газопреносните системи на Гърция и България, а близо 9 млн. евро - за свързване на България и Румъния.
Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че за постигането на европейските цели по отношение на енергетиката и климата са нужни големи и рискови инвестиции в инфраструктура, а резултатите може да се очакват в дългосрочен план. "Проблемът е, че поради икономическата конюктура в момента съществува опасност тези проекти да се забавят. Сега е моментът Европа да изиграе важна роля и да ги подкрепи."
През март 2009 г. ЕС предвиди 3,98 млрд. евро за подпомагане на икономическото възстановяване на Европа.
Мисия „Достъпна информация”
„Компаниите не само инвестират трудно в момента, но и им липсва и достатъчна информация за възможностите за развитие”, коментира Деян Иванов, ръководител на програма Съветник за грантове от ЕС (European Union Grants Advisor /EUGA) в България. Това е стратегическа инициатива на технологичния гигант Microsoft и негови партньори, която се изпълнявана във всяка страна членка на ЕС. Именно по-добрата информираност на бизнеса е идеята, на която залага този проект. А неговите цели съвпадат с тези на Лисабонската стратегия на Европейския съюз – общият европейски пазар да се превърне в конкурентоспособна икономика на знанието.
Вече над 600 български компании и организации са получили консултации по програмата EUGA от както тя работи у нас. А извършената работа е по одобрени проекти на стойност над 16 млн. евро. Тези проекти са били спечелени от компаниите бенефициенти основно по три оперативни програми Административен капацитет, Конкурентоспособност и Човешки ресурси. Един от основните приоритети на EUGA е да подкрепя възможността да се реализират проекти за електронно управление и е-услуги чрез средствата по фондовете на ЕС.
С помощ от приятели
В рамките на програмата Съветника за грантове на ЕС Microsoft си партнира с други технологични компании, телекомуникационни фирми, банки, бизнес асоциации и търговски камари. В момента програма EUGA в България се подпомага от Майкрософт, БТК, Райфайзенбанк, Банка ДСК, УниКредит Булбанк, Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на индустриалния капитал в България (КРИБ), Фондация за реформа в местното самоуправление (ФРМС), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Cisco. Броят на партньорите на тази инициатива в страните от ЕС е над 100.
Резултатът от взаимодействието между всички тези страни е, че бенефициенти на европейските фондове могат да ползват комплексни услуги и продукти, които достигат до максимално широк кръг от потребители. Такъв е примерът с разработената безплатна интернет база данни, която дава информация за различните възможности за финансиране във всяка страна членка на ЕС. Данните са достъпни за всички възможни бенефициенти, като търговски предприятия, организации с нестопанска цел, органи на местната и централната власт и други. Онлайн платформата, която може да ползва българския бизнес е изцяло локализирана, на български език е, и съдържа възможностите за финансиране, които са достъпни за местни лица и институции.
Отвъд границите
Друго предимство на програмата е, че чрез нея могат да се разработват проекти между партньори от отделни държави. Това става с помощта на широка мрежа от консултанти и офиси, които работят по EUGA в страните на ЕС. Такъв офис има и в Брюксел, а основната му задача да подпомага и консултира кандидатстването с проекти по директно финансираните от ЕС програми.
„Акцентът на програма EUGA е върху начините да се стимулират инвестициите в областта на иновациите и информационните и комуникационни технологии”, каза още Деян Иванов. Според него потенциалните бенефициенти на евро фондовете имат нужда от подкрепа, когато определят идеите си за проекти, при кандидатстването за средства, както и при изпълнението им. „Ние се стремим да сме от помощ в целия този процес”, заяви Иванов.
10-те златни правила на EUGA
Това са няколко полезни съвети, които трябва да имат предвид компаниите, преди да решат да кандидатстват за грант от ЕС:
1. Поговорете с консултант на съветника за грантове от Европейския съюз за вашите шансове за успех, преди да се заемете с тази огромна работа.
2. Не разчитайте, че ще можете да започнете вашия нов проект веднага. Дори ако сте успели при кандидатстването за грант, ще отнеме известно време, докато пристигнат парите, и едва ли ще получите компенсация за някакви плащания, които сте направили преди изплащането на гранта.
3. Microsoft може да ви помогне за изготвянето на добър бизнес план, така че всичко да е подкрепено с проучвания и цифри. Планът може да формира част от документите за кандидатстване за гранта, така че убедете се, че сте го написали и проучили изчерпателно.
4. Намерете проект, с който наистина искате да се заемете, а не такъв, с който ще се измъчите само заради получаването на гранта.
5. Убедете се, че можете да отделите достатъчно време за кандидатстването и че тази инвестиция си струва.
6. Намерете друг алтернативен източник на финансиране, в случай че не успеете да получите гранта, тъй като конкуренцията за тях обикновено е голяма.
7. Убедете се, че действително можете да постигнете резултати, тъй като грантът може да ви бъде отнет, ако не постигнете договорените цели.
8. Обмислете дали да не влезете в съдружие. Съдружията и асоциациите в обществения и частния сектор могат да бъдат много силни (а понякога и съществени), а чуждестранните партньори ще са необходим елемент в европейските схеми.
9. Помислете как ще финансирате вашия проект, тъй като грантът рядко ще покрива повече от 50% от общата цена на проекта и често се налага да финансирате пълната стойност, като получавате гранта едва след успешно завършване на проекта.
10. Прочетете дребния шрифт и потърсете консултантска помощ, чрез която да проверите дали молбата ви за кандидатстване е написана ясно и без грешки.
Вече над 600 български компании и организации са получили консултации по програмата EUGA от както тя работи у нас. А извършената работа е по одобрени проекти на стойност над 16 млн. евро. Тези проекти са били спечелени от компаниите бенефициенти основно по три оперативни програми Административен капацитет, Конкурентоспособност и Човешки ресурси. Един от основните приоритети на EUGA е да подкрепя възможността да се реализират проекти за електронно управление и е-услуги чрез средствата по фондовете на ЕС.
С помощ от приятели
В рамките на програмата Съветника за грантове на ЕС Microsoft си партнира с други технологични компании, телекомуникационни фирми, банки, бизнес асоциации и търговски камари. В момента програма EUGA в България се подпомага от Майкрософт, БТК, Райфайзенбанк, Банка ДСК, УниКредит Булбанк, Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на индустриалния капитал в България (КРИБ), Фондация за реформа в местното самоуправление (ФРМС), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Cisco. Броят на партньорите на тази инициатива в страните от ЕС е над 100.
Резултатът от взаимодействието между всички тези страни е, че бенефициенти на европейските фондове могат да ползват комплексни услуги и продукти, които достигат до максимално широк кръг от потребители. Такъв е примерът с разработената безплатна интернет база данни, която дава информация за различните възможности за финансиране във всяка страна членка на ЕС. Данните са достъпни за всички възможни бенефициенти, като търговски предприятия, организации с нестопанска цел, органи на местната и централната власт и други. Онлайн платформата, която може да ползва българския бизнес е изцяло локализирана, на български език е, и съдържа възможностите за финансиране, които са достъпни за местни лица и институции.
Отвъд границите
Друго предимство на програмата е, че чрез нея могат да се разработват проекти между партньори от отделни държави. Това става с помощта на широка мрежа от консултанти и офиси, които работят по EUGA в страните на ЕС. Такъв офис има и в Брюксел, а основната му задача да подпомага и консултира кандидатстването с проекти по директно финансираните от ЕС програми.
„Акцентът на програма EUGA е върху начините да се стимулират инвестициите в областта на иновациите и информационните и комуникационни технологии”, каза още Деян Иванов. Според него потенциалните бенефициенти на евро фондовете имат нужда от подкрепа, когато определят идеите си за проекти, при кандидатстването за средства, както и при изпълнението им. „Ние се стремим да сме от помощ в целия този процес”, заяви Иванов.
10-те златни правила на EUGA
Това са няколко полезни съвети, които трябва да имат предвид компаниите, преди да решат да кандидатстват за грант от ЕС:
1. Поговорете с консултант на съветника за грантове от Европейския съюз за вашите шансове за успех, преди да се заемете с тази огромна работа.
2. Не разчитайте, че ще можете да започнете вашия нов проект веднага. Дори ако сте успели при кандидатстването за грант, ще отнеме известно време, докато пристигнат парите, и едва ли ще получите компенсация за някакви плащания, които сте направили преди изплащането на гранта.
3. Microsoft може да ви помогне за изготвянето на добър бизнес план, така че всичко да е подкрепено с проучвания и цифри. Планът може да формира част от документите за кандидатстване за гранта, така че убедете се, че сте го написали и проучили изчерпателно.
4. Намерете проект, с който наистина искате да се заемете, а не такъв, с който ще се измъчите само заради получаването на гранта.
5. Убедете се, че можете да отделите достатъчно време за кандидатстването и че тази инвестиция си струва.
6. Намерете друг алтернативен източник на финансиране, в случай че не успеете да получите гранта, тъй като конкуренцията за тях обикновено е голяма.
7. Убедете се, че действително можете да постигнете резултати, тъй като грантът може да ви бъде отнет, ако не постигнете договорените цели.
8. Обмислете дали да не влезете в съдружие. Съдружията и асоциациите в обществения и частния сектор могат да бъдат много силни (а понякога и съществени), а чуждестранните партньори ще са необходим елемент в европейските схеми.
9. Помислете как ще финансирате вашия проект, тъй като грантът рядко ще покрива повече от 50% от общата цена на проекта и често се налага да финансирате пълната стойност, като получавате гранта едва след успешно завършване на проекта.
10. Прочетете дребния шрифт и потърсете консултантска помощ, чрез която да проверите дали молбата ви за кандидатстване е написана ясно и без грешки.
Особености на българските фондове по JEREMIE
Вече се вижда краят на преговорите с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и скоро ще се уточни формулата, по която трябва да стартира алтернативното финансиране на малкия и среден бизнес у нас. След забавяне от няколко години става ясно, че новото правителство има съвсем различна визия за очакваните 200 млн. евро от ЕИФ, които по приоритетна ос три на Оперативна програма „Конкурентоспособност” ще се използват за създаване на не банкови финансови инструменти. Така вместо планираната комбинация от фонд за микрокредитиране, гаранционен фонд и фонд за дялово инвестиране, у нас ще бъдат създадени пак три фонда, но предназначени само за рисково инвестиране на малки и средни компании. Техният капитал се очаква да бъде най-малко 150 млн. евро, съобщи зам.- министърът на икономиката Евгени Ангелов.
Пътят на парите
Финансирането на фондовете ще се осигурява със средства от ОП „Конкурентоспособност”, като за целта ще бъде използван инструментът за финансов инжинеринг – JEREMIE. Това е специфичен инструментариум, използван от Европейската комисия (ЕК), чрез който част от средствата от Структурните фондове се насочват за капиталово и дългово подпомагане на малки и средни компании. Тези пари трябва да се управляват от холдингов фонд, чиято функция е да ги разпределя към рисковите фондове или т. нар. посредници. Според правилата на ЕК функциите на холдинговия фонд могат да се възлагат чрез обществени поръчки или чрез директен договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) или национална институция. В случая с България, най-вероятно ролята на холдинговия фонд ще бъде поета от специално създадено за целта дружество, с участието на ЕИФ и Българската банка за Развитие. Дружеството трябва да предостави на фондовете – подизпълнители 70% от средствата, с които те ще оперират. Останалите 30%, според регламентите на ЕС, трябва да се набавят от външни инвеститори. Именно такъв е размерът на съфинансирането, което всеки фонд трябва да подсигури, като намирането на тези пари ще бъде задача на мениджърите на фондовете, обясни Евгени Ангелов пред журналисти. Според него иновациите трудно се реализират с банкови кредити, защото са рискови и точно този проблем ще бъде във фокуса на новите фондове за дялово инвестиране. Самият министър има опит в тази област, като човек който през 2008 г. Основава фонда Attria Capital за рискови инвестиции в страни от Югоизточна Европа.
Кои ще бъдат рисковите фондове?
Средствата, с които ще оперират фондовете няма да се опускат по грантови схеми, каквато е досегашната практика. Този път парите ще се отпускат на бенефициентите под формата на заем или дялово инвестиране в самите фирми. Така фондовете попадат в определението оборотни фондове (recycling funds), които са нови за България и заради това експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) трябва да уточнят какви ще бъдат правилата и механизмите, по които те ще работят. Също предстои да се реши какви ще бъдат критериите за избора на фондовете –подизпълнители. Дали те ще се създават специално с цел да отпускат евро средствата или по определени критерии ще се избират сред българските и чуждите фондове за дялово инвестиране. Очаква се да се определи тяхната сфера на действие, дали ще инвестират в дялове на компании от определен сектор на икономиката, дали изобщо секторът на рисковите инвестиции е в състояние да усвои финансова инжекция от 150 млн. лв. и колко ефективно би било това. За сега обаче неизвестните около тези нетрадиционни финансови инструменти не са малко.
Малките фирми без малки кредити
Ясно е обаче, че замисълът за функцията на тези квази банкови инструменти, който е заложен в ОП „Конкурентоспособност” е различен от плановете на правителството за създаване на три фонда само за рисково инвестиране. По време на криза българското правителството дава приоритет именно на рисковото финансиране вместо на микрофинансирането. Това определено не съвпада с европейската практика, коментират експертите в тази област. Малките кредити до 25 хил. евро са признат и популярен антикризисен инструмент в Европа. Отпускането на подобни „социални” заеми за започване на малък бизнес могат да ограничат и ръста на безработицата, защото достигат до хора, които не могат да предложат обезпечение срещу заем от обикновена банка. В България не банковата структура за микрофинансиране не е добре развита, а законодателството в тази сфера също не стимулира алтернативните начини за отпускане на малки кредити. Според анализа на ОП „Конкурентоспособност” от 2007 г.,когато е инициирана програмата, повечето български малки и средни компании имат нужда от допълнително финансиране. Към края на 2006 г. 35.4% от дребният бизнес има нужда от финансиране до 50 хил. лева, а над 19% от малките фирми се нуждаят от допълнителни 50-100 хил. лева. Данни за 2009 г. все още няма, но тези проценти вероятно са се увеличили заради кризата и спада в потребителското търсене.
Гаранционните фондове също имат важна роля за съживяването на малкия бизнес в период на икономически трус, а и биха помогнали да се увеличи усвояемостта по останалите оперативни програми. Много компании в момента срещат трудности при съфинанирането на вече одобрени проекти. А достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи. Те са принудени да търсят банкови кредити, но условията за обезпечаване при малките предприятия не са облекчени. Тук би се вписал гаранционният фонд, който може да предостави обезпечението, което банката изисква.
Алтернативните начини за финансиране на бизнеса определено са необходими. За разлика от заемите, които винаги са били основен източник за финансиране и разширяване на всяка компания, фондовете за дялово инвестиране обаче са само една тясно специализирана възможност. Управляващите са тези, които трябва да преценят кой ще бъде приоритетът, на който ще се заложи във време на криза.
Пътят на парите
Финансирането на фондовете ще се осигурява със средства от ОП „Конкурентоспособност”, като за целта ще бъде използван инструментът за финансов инжинеринг – JEREMIE. Това е специфичен инструментариум, използван от Европейската комисия (ЕК), чрез който част от средствата от Структурните фондове се насочват за капиталово и дългово подпомагане на малки и средни компании. Тези пари трябва да се управляват от холдингов фонд, чиято функция е да ги разпределя към рисковите фондове или т. нар. посредници. Според правилата на ЕК функциите на холдинговия фонд могат да се възлагат чрез обществени поръчки или чрез директен договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) или национална институция. В случая с България, най-вероятно ролята на холдинговия фонд ще бъде поета от специално създадено за целта дружество, с участието на ЕИФ и Българската банка за Развитие. Дружеството трябва да предостави на фондовете – подизпълнители 70% от средствата, с които те ще оперират. Останалите 30%, според регламентите на ЕС, трябва да се набавят от външни инвеститори. Именно такъв е размерът на съфинансирането, което всеки фонд трябва да подсигури, като намирането на тези пари ще бъде задача на мениджърите на фондовете, обясни Евгени Ангелов пред журналисти. Според него иновациите трудно се реализират с банкови кредити, защото са рискови и точно този проблем ще бъде във фокуса на новите фондове за дялово инвестиране. Самият министър има опит в тази област, като човек който през 2008 г. Основава фонда Attria Capital за рискови инвестиции в страни от Югоизточна Европа.
Кои ще бъдат рисковите фондове?
Средствата, с които ще оперират фондовете няма да се опускат по грантови схеми, каквато е досегашната практика. Този път парите ще се отпускат на бенефициентите под формата на заем или дялово инвестиране в самите фирми. Така фондовете попадат в определението оборотни фондове (recycling funds), които са нови за България и заради това експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) трябва да уточнят какви ще бъдат правилата и механизмите, по които те ще работят. Също предстои да се реши какви ще бъдат критериите за избора на фондовете –подизпълнители. Дали те ще се създават специално с цел да отпускат евро средствата или по определени критерии ще се избират сред българските и чуждите фондове за дялово инвестиране. Очаква се да се определи тяхната сфера на действие, дали ще инвестират в дялове на компании от определен сектор на икономиката, дали изобщо секторът на рисковите инвестиции е в състояние да усвои финансова инжекция от 150 млн. лв. и колко ефективно би било това. За сега обаче неизвестните около тези нетрадиционни финансови инструменти не са малко.
Малките фирми без малки кредити
Ясно е обаче, че замисълът за функцията на тези квази банкови инструменти, който е заложен в ОП „Конкурентоспособност” е различен от плановете на правителството за създаване на три фонда само за рисково инвестиране. По време на криза българското правителството дава приоритет именно на рисковото финансиране вместо на микрофинансирането. Това определено не съвпада с европейската практика, коментират експертите в тази област. Малките кредити до 25 хил. евро са признат и популярен антикризисен инструмент в Европа. Отпускането на подобни „социални” заеми за започване на малък бизнес могат да ограничат и ръста на безработицата, защото достигат до хора, които не могат да предложат обезпечение срещу заем от обикновена банка. В България не банковата структура за микрофинансиране не е добре развита, а законодателството в тази сфера също не стимулира алтернативните начини за отпускане на малки кредити. Според анализа на ОП „Конкурентоспособност” от 2007 г.,когато е инициирана програмата, повечето български малки и средни компании имат нужда от допълнително финансиране. Към края на 2006 г. 35.4% от дребният бизнес има нужда от финансиране до 50 хил. лева, а над 19% от малките фирми се нуждаят от допълнителни 50-100 хил. лева. Данни за 2009 г. все още няма, но тези проценти вероятно са се увеличили заради кризата и спада в потребителското търсене.
Гаранционните фондове също имат важна роля за съживяването на малкия бизнес в период на икономически трус, а и биха помогнали да се увеличи усвояемостта по останалите оперативни програми. Много компании в момента срещат трудности при съфинанирането на вече одобрени проекти. А достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи. Те са принудени да търсят банкови кредити, но условията за обезпечаване при малките предприятия не са облекчени. Тук би се вписал гаранционният фонд, който може да предостави обезпечението, което банката изисква.
Алтернативните начини за финансиране на бизнеса определено са необходими. За разлика от заемите, които винаги са били основен източник за финансиране и разширяване на всяка компания, фондовете за дялово инвестиране обаче са само една тясно специализирана възможност. Управляващите са тези, които трябва да преценят кой ще бъде приоритетът, на който ще се заложи във време на криза.
Subscribe to:
Posts (Atom)