Тръгва схемата за клъстерите

Следващата седмица ще бъде отворена за кандидатстване схемата „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” по Оперативна програма Конкурентоспособност, съобщи Грета Добрева, изпълняваща длъжността директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност".

Бюджетът на процедурата е на стойност 29.33 млн. лв. Допустимите кандидати са нововъзникващи или вече съществуващи клъстери. Минималният размер на безвъзмездна помощ, която може да получи дадено проектно предложение е 100 хил.лв., а максималният е 2 млн. лв.

В края на юни започна обществено обсъждане по насоките за кандидатстване по тази схема. До 5 юли беше крайният срок, в който потенциалните бенефициенти можеха да предлагат промени в тези документи.

Фондовете по JEREMIE тръгнаха

Холдинговият фонд, който ще разпределя средствата към фондовете за рисково инвестиране по инициативата JEREMIE, е учреден. Капиталът му от 199 млн. евро е изплатен от Управляващият орган на Оперативна програма Конкурентоспособност на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).

Преведената сума временно се намалява фискалният резерв на страната. Очаква се тези средства да бъдат възстановявани от Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.

С плащането се дава началото на инициативата JEREMIE, която е насочена към малките и средни предприятия и се прилага чрез Холдингов фонд. В условията на криза Фондът ще предостави подкрепа на предприятията в рамките на три фонда за дялови инвестиции.

Първият е фонд за рисков капитал, предназначен за най-малките стартиращи компании с капитал 30 млн. евро, от които 21 млн. евро са от JEREMIE и 9 млн. евро от външни инвеститори.

Вторият фонд е за увеличаване на капитала и е предназначен за малки компании, които са с напреднало развитие, но имат нужда от собствен капитал. Фондът ще разполага с капитал от 60 млн. евро, от които 30 млн. евро от JEREMIE и 30 млн. евро от външни инвеститори.

Третият е Мецанин фонд, който ще работи както като фонд за дялово финансиране, така и като заемен инструмент с капитал от 60 млн. евро. От тях 30 млн. евро са от JEREMIE, а 30 млн. евро са от външни инвеститори.

С преведената сума временно се намалява фискалният резерв до възстановяването на средствата от страна на Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.

В края на май Народното събрание ратифицира споразумението между България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за прилагане на инициативата JEREMIE.

Още проекти за финансиране по ОП Транспорт

Обхватът на оперативна програма Транспорт се разширява, стана ясно по време на редовната среща на Комитета за наблюдение. Идеята е да се включат нови проекти по всички приоритетни оси и така тези от тях, които са напреднали най-много в подготовката си, да бъдат реализирани с европейски средства.

Такъв е примерът с проекта „Изграждане на автомагистрала „Калотина - София". Според главния архитект на София Петър Диков Софийска община съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура" вече активно работят в тази насока. Стойността му е около 350 млн. евро и вече е включена в приоритетна ос две на ОП Транспорт - „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основни национални транспортни оси".

До края на годината ще бъдат обявени тръжни процедури за още три транспортни проекта, става ясно от докладите на бенефициентите, представени пред Комитета за наблюдение. Търговете ще са за железопътната линия „София - Пловдив", автомагистрала „Марица" и VTMIS - система за управление на корабния трафик. Активно се работи и по възможността железопътният проект „Пловдив - Свиленград" да бъде довършен със средства от оперативната програма.

До сега броят на одобрените проекти за финансиране по тази програма са само 40. Те представляват около 30% от общия бюджет или близо 594 млн. евро. „Разбираме, че най-големите предизвикателства стоят пред ОП Транспорт, но това ни амбицира да работим по-усилено и да поемаме конкретни ангажименти”, коментира заместник-министърът на транспорта и ръководител на Управляващия орган Ивайло Московски.

11 млн. лв. за туризъм и ВЕИ по програмата за селските райони

Близо 11 милиона лева от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. ще бъдат вложени в изграждането на туристически обекти, фотоволтаични централи и два нови цеха за преработка на дървен материал и на метални изделия.

Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева подписа и връчи първите 36 договора по Мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”, обявиха от Министерството на земеделието и храните.

27 от подписаните днес проекти са насочени към развитие на селския туризъм. Одобрената субсидия за тях е около 8 млн. лв. 7 от проектите са свързани изцяло с инвестиции в изграждането на фотоволтаични инсталации до 1 MW, към каквито има голям интерес.

Тази мярка е една от най-атрактивните и разнообразни за инвестиции по Програмата за развитие на селските райони, тъй като по нея се финансират дейности от закупуване на сухопътен транспорт, водолазно оборудване, през центрове за рехабилитация до цехове и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), посочи Калина Илиева.

Освен по нея с инвестиции за разнообразяване на земеделските дейности може да се кандидатства и по Мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности”, но само от земеделски производители. От тази година по двете мерки размерът на безвъзмездната финансова помощ се увеличава до 80% от стойността на инвестицията. Новият прием на проекти по тези мерки от ПРСР стартира от 14 юни.

Общо по двете мерки „Разнообразяване към неземеделски дейности” и „Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия” са подадени 844 проекта за над 204 млн. евро. От тях 224 от проектите с размер на исканата субсидия над 84,1 млн. лв. са насочени към изграждането на ВЕИ и в частност на фотоволтаици.

Още 2 схеми тръгват по Конкурентоспособност

До една седмица ще стартират две нови схеми по оперативна програма Конкурентоспособност. Процедурите са "Модернизация в големи предприятия" и "Покриване на международно признати стандарти" на обща стойност близо 78 млн. лв. Това стана ясно по време на време на обучението за малкия и среден бизнес “Конкурентоспособност и иновации: Безвъзмездно финансиране за българските предприятия”, организирано от ОГРА Консултинг.

Информационната кампания ще бъде една за тези две схеми, както и за схемата "Модернизация в малки и средни предприятия", която стартира на 10 май. Обединените информационни дни за трите процедури се планират в периода след обявяването на новите схеми до 10 юли. Разяснителната кампания трябва да се проведе в деветте града, където има териториални звена на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП).

Бюджетът на схемата "Покриване на международно признати стандарти" е 19.55 млн. лв. Дейностите, които фирмите могат да финансират с тези пари, са въвеждане на сертификати, които подобряват качеството и конкурентоспособността на продукта, който произвежда определена компания. Максималният размер на безвъзмездната помощ за даден проект по тази схема е 150 хил. лв., а минимално ограничение за финансирането няма. Схемата ще бъде отворена три месеца след нейното обявяване.Процедурата "Модернизация в големи предприятия" е на стойност близо 58.6 млн. лв. (30 млн. евро), а безвъзмездната помощ за даден проект може да бъде от 1 млн. лв. до 4 млн. лв.

Нови правила за кредитите от фонд ФЛАГ

Отпадна правото на фонда на органите на местно самоуправление (ФЛАГ) да бъде първи кредитор в случаи, когато общините, на които е отпуснал заем, не могат да покрият вноските си. Промяната влиза в сила незабавно и е приета с изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), публикувано на 13 април в Държавен вестник.

Това на практика значи, че фонда се ограничава при събиране на вземанията си. „От една страната общините ще бъдат облекчени, защото вече не се позволява запориране на техните сметки, когато те не могат да покрият задълженията към фонда. Тази крайна мярка можеше да лиши гражданите от комунални услуги докато общината не се издължи”, заяви за Project Media зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Проектите, които общините изпълняват по ОП Околна среда са сред тези, за които най-често се търси мостово финансиране от фонд ФЛАГ. Според Василева обаче фондът трябва и да намери начин и да защити публичните средства, които отдава в помощ на общините.

С тази цел Съветът на директорите на фонда одобри мерки, които ще бъдат част от кредитната политика, и се очаква да намалят рисковете за него след промяната на ГПК. Така всеки бъдещ кредитополучател ще трябва да осигури средствата за покриване на вноските в бюджета си за следващата година, през която се погасява дълга. Изискването е както при подписване на договора за кредит, така и преди усвояване на суми по одобрен кредит и трябва да е одобрено с решение на общинския съвет. На практика общините ще трябва да планират много прецизно своите приходи и разходи за година напред, за да бъдат сигурни, че могат да покрият задълженията си към фонда. „Този нов механизъм не е толкова рестриктивен. Изискването за планиране на вноските в общинския бюджет трябва да се обвърже с регулярните плащаният по оперативната програма”, коментира още Ивелина Василева.

Втората мярка, която се предприема от фонда е, че при дългосрочен дълг, общината-кредитополучател се задължава да осигури по сметката си в Управляващата банка в пълен размер средствата, необходими за извършване на всяка предстояща погасителна вноска по кредита, в срок до 6 месеца преди падежа на съответната вноска. Конкретният срок може да се определи в договора за кредит съгласно погасителния план. Дългосрочните заеми са с по-дълъг обхват от колкото е мандатът на даден общински съвет, което ще наложи по-голяма приемственост между политиките на различните кметове. „Мярката би могла да засегне общините в зависимост от размера на вноските, но това е въпрос на планиране в дълго срочен план. До този момент обаче не е практика да кандидатстват общини с искане за дългосрочни заеми от фонд ФЛАГ”, каза още зам.- министър Василева. Според Малина Крумова, директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”, заявленията за дългосрочен заем ще се решават индивидуално. „Фонд ФЛАГ има много гъвкава политика за подпомагане на общините”, допълни тя.

Фондът за органите на местно самоуправление е институция с уникален статут, създадена от Министерски съвет като инструмент на държавната политика за регионално развитие. Неговата цел е да преодолява проблема с осигуряването на паричен ресурс за общините при разработване на проектни предложения, както и да финансира одобрени проекти по оперативните програми на ЕС.

България ще иска повече пари по оперативна програма "Транспорт"

България ще поиска от Европейския съюз повече средства по оперативна програма "Транспорт", съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обяви, че за периода след 2013 г. страната ще настоява не за един милиард, колкото са отпуснатите по програмата средства сега, а два-три пъти повече.

Според министър Плевнелиев с европейски пари няма да се запълват дупки, а ще се рехабилитират магистралите и първокласните пътища. За целта в регионалното министерство вече се изготвят списъци с пътните отсечки, които се нуждаят от ремонт.

Европарламентът ще улесни достъпа до фондовете

По-гъвкави и бързи процедури за усвояването на структурните фондове ще бъдат гласувани от Европейския парламент (ЕП) в края на април. Комитетът за регионално развитие вече подкрепи новите правила като част от антикризисните мерки на ЕС.

Сред най-важните промени, които пряко могат да засегнат България, е удължаването на срока за разплащане по проекти, които са контрактувани през 2007 г. Идеята е да се даде повече време за изпълнението на проекти, които не са стартирали в определените срокове от началото на този програмен период. Според правилата в момента, страните членки са задължени да връщат средствата, които не са могли да използват в рамките на две години след като ЕК е одобрила заявленията им за финансиране по еврофондовете. Срокът за България и останалите нови членки на ЕС е 3 години. Ако предложението се приеме страната ни вероятно ще може да се възползва от отсрочката и да усвои повече средства.

Друго облекчение, което реално може да засегне България, е въвеждането единен праг от 50 млн. евро за финансиране на т. нар. „големи проекти”. Това означава, че само когато средствата нужни за осъществяването на даден проект надвишават тази сума ще се изисква специалното одобрение на ЕК.

22% ДДС?

Увеличаване на данък добавена стойност с 2 процента е една от мерките на правителството срещу кризата, предвидени в антикризисния проектоплан от 43 стъпки, който изтече в медиите.

Повечето представители на бизнеса и някои макроикономисти я определиха като поредния удар срещу икономиката и нов стимул за бизнеса да мине в сивия сектор. СДС, ДСБ и БСП също са против идеята за увеличаване на ДДС.

Досега позицията на ГЕРБ за размера на ДДС беше противоположна. Миналата година представителите на управляващите говореха за възможно намаляване на данъка от 2011 г., а премиерът Бойко Борисов дори лансира идея ДДС да започне да намалява поетапно още от тази година.

60 обвинения за измами с европейски средства в прокуратурата от началото на годината

Специализираното звено за борба с евроизмамите в българската прокуратура е внесло 60 обвинителни акта от началото на 2010 г.. Това съобщи ръководителят на звеното прокурор Ангелина Митова, според която за тези обвинения вече има и 21 влезли в сила присъди.

За цялата минала година прокуратурата е внесла 125 обвинителни акта, по които има 28 присъди. Според заместник-градския прокурор на София Божидар Джамбазов в Софийската градска прокуратура се разследват злоупотреби за милиони. Голяма част от сигналите за нарушения, които се пращат на прокуратурата, обаче не се подкрепени с никакви доказателства, оплака се Джамбазов.

Най-високопоставеният държавен служител, разследван от специализираното прокурорско звено, е бившият шеф на Държавен фонд "Земеделие" Асен Друмев. Той е осъден условно заради сключени от него неизгодни сделки, ощетили държавата и трябва да възстанови щета на стойност близо 500 000 лв. Присъдата обаче още не е влязла в сила.

Парламентът изслушва министри за оперативните програми

В заседание на Народното събрание на въпроси ще отговарят министрите Росен Плевнелиев, Сергей Игнатов, Нона Караджова, Александър Цветков, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Вежди Рашидов.

Александър Цветков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ще отговори на питания относно:

• политиката на министерството по поддържане на необходимия административен капацитет за управление и изпълнение на Оперативна програма "Транспорт"
• проведена тръжна процедура по Оперативна програма "Транспорт"

Към министъра на земеделието Мирослав Найденов има отправени въпроси за:

• изключително малката усвояемост на средствата, предвидени за агроекология - мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони
• критериите за оценка на проекти по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" и мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г.
• спазването на трудовото законодателство в Изпълнителна агенция по горите; създаването на стопанства на млади фермери по Програма за развитие на селските райони

Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговоря на въпрос относно външната политика на България по повод конфликта в Близкия изток в контекста на доклада "Голдстоун".

Депутатите ще продължат работата си с дебати по промените в закона за електронните съобщения, а след това парламентът трябва да започне и обсъждането и гласуването на второ четене на проектозакона за генномодифицираните организми. Според последните промени в него се предвижда пълна забрана за отглеждането им у нас.

Финансирането на програмата ЕС2020 под въпрос

Стратегията ЕС2020 трябва да се съсредоточи върху намаляването на безработицата, по-добрата координация на икономическите политики и засилването на икономическото управление с въвеждане на задължителни правила, отбелязва Европейският парламент в резолюция, приета в сряда с 462 гласа "за", 140 "против" и 58 "въздържали се". Според евродепутатите, финансирането от страна на ЕС трябва да зависи от постигнатите резултати и съвместимостта с целите на програмата. При спад на БВП с 4% и над 23 млн. души безработни в ЕС програмата ЕС 2020 трябва да осигурява ефективен отговор на икономическата и финансова криза, подчертават депутатите.

Парламентът иска Комисията да предложи нови законодателни мерки и евентуални санкции за тези държави-членки, които не изпълняват стратегията, както и стимули за другите, които я изпълняват.

Парламентът приветства решението на Европейския съвет да определи по-малко на брой, но "по-ясни" и "по-реалистични" цели, които са в "по-голяма степен количествено измерими". Резолюцията подчертава и ключовата роля на ЕП при прилагането на европрограмата ЕС 2020 и препоръчва да се изготви междуинституционално споразумение, което да предотврати едностранни действия от страна на Съвета.

Депутатите считат, че Лисабонската стратегия не е успяла да постигне поставените цели заради липсата на ефективни стимули. В този контекст те призовават Европейския съвет да се откаже от отворения метод за координация, основан на обмена на добри практики, и да използва разпоредбите на Лисабонския договор, за да организира по-добре икономическите реформи и плановете за действие на страните-членки.

ЕС с дефицит в платежния баланс от 27 млрд. евро

27 млрд. евро дефицит в търговския и преводен баланс отбеляза Европейският съюз през четвъртото тримесечие на 2009 г. съобщава Евростат. През същия период 2008 г. е имало дефицит от 59,4 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. дефицитът е бил 27,7 млрд. евро.

В търговията с услуги с трети страни ЕС регистрира излишък от 14,1 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2009 г. Излишъкът през четвъртото тримесечие на 2008 г. е бил 21,7 млрд. евро, а през третото тримесечие на 2009 г. - 16,7 млрд. евро.

Европарламента ще се опита да намали бюрокрацията за малките фирми

Близо 6,3 милирда евро ще бъдат спестени в Европейски съюз, ако отпадне задължението на малките фирмите да изготвят годишни счетоводни отчети. Предложението за изменение на счетоводните правила беше прието от депутатите в Европейския парламент с 445 гласа „за”. Всяка държава-членка сама ще реши дали да включи това изключение в своето законодателство, а малките предприятия ще продължат да водят отчети за своите търговски сделки и своето финансово състояние.

Административната тежест за тази категория компании с годишен оборот до 1 млн. евро, трябва да се улесни, за да се стимулира развитието им. Около 7.2 милиона предприятия в ЕС трябва да представят отчети съгласно европейските счетоводни директиви. От тях 5,4 милиона (75%) са малки предприятия от рода на магазини за цветя и фризьорски салони.

Проектопромените в законодателството се разглеждат на първо четене, но засега няма постигнат компромис и предложението е блокирано от 9 страни-членки в Съвета на министрите.

43 големи енергийни проекти за 2.3 млрд. евро

Европейската комисия одобри 43 големи енергийни проекти, за да повиши сигурността на енергийните доставки и да стимулира икономическото възстановяване.

ЕК взе решение да отпусне 2 милиарда и 300 милиона евро за 31 газопроводни проека и за 12 електроенергийни. Това е второто финансово решение в рамките на пакета за икономическо възстановяване, който възлиза на почти 4 млрд. евро, и най-голямата сума, отпускана до момента от ЕС за изграждането на енергийна инфраструктура.

За началното финансиране на газопровода "Набуко" се отделят 200 млн. евро - на Австрия, Унгария, България, Германия и Румъния, през които той ще преминава. 45 млн. евро се отпускат за свързване на газопреносните системи на Гърция и България, а близо 9 млн. евро - за свързване на България и Румъния.

Еврокомисарят по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че за постигането на европейските цели по отношение на енергетиката и климата са нужни големи и рискови инвестиции в инфраструктура, а резултатите може да се очакват в дългосрочен план. "Проблемът е, че поради икономическата конюктура в момента съществува опасност тези проекти да се забавят. Сега е моментът Европа да изиграе важна роля и да ги подкрепи."

През март 2009 г. ЕС предвиди 3,98 млрд. евро за подпомагане на икономическото възстановяване на Европа.

Мисия „Достъпна информация”

„Компаниите не само инвестират трудно в момента, но и им липсва и достатъчна информация за възможностите за развитие”, коментира Деян Иванов, ръководител на програма Съветник за грантове от ЕС (European Union Grants Advisor /EUGA) в България. Това е стратегическа инициатива на технологичния гигант Microsoft и негови партньори, която се изпълнявана във всяка страна членка на ЕС. Именно по-добрата информираност на бизнеса е идеята, на която залага този проект. А неговите цели съвпадат с тези на Лисабонската стратегия на Европейския съюз – общият европейски пазар да се превърне в конкурентоспособна икономика на знанието.

Вече над 600 български компании и организации са получили консултации по програмата EUGA от както тя работи у нас. А извършената работа е по одобрени проекти на стойност над 16 млн. евро. Тези проекти са били спечелени от компаниите бенефициенти основно по три оперативни програми Административен капацитет, Конкурентоспособност и Човешки ресурси. Един от основните приоритети на EUGA е да подкрепя възможността да се реализират проекти за електронно управление и е-услуги чрез средствата по фондовете на ЕС.

С помощ от приятели
В рамките на програмата Съветника за грантове на ЕС Microsoft си партнира с други технологични компании, телекомуникационни фирми, банки, бизнес асоциации и търговски камари. В момента програма EUGA в България се подпомага от Майкрософт, БТК, Райфайзенбанк, Банка ДСК, УниКредит Булбанк, Българска търговско-промишлена палата (БТПП), Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на индустриалния капитал в България (КРИБ), Фондация за реформа в местното самоуправление (ФРМС), Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Cisco. Броят на партньорите на тази инициатива в страните от ЕС е над 100.

Резултатът от взаимодействието между всички тези страни е, че бенефициенти на европейските фондове могат да ползват комплексни услуги и продукти, които достигат до максимално широк кръг от потребители. Такъв е примерът с разработената безплатна интернет база данни, която дава информация за различните възможности за финансиране във всяка страна членка на ЕС. Данните са достъпни за всички възможни бенефициенти, като търговски предприятия, организации с нестопанска цел, органи на местната и централната власт и други. Онлайн платформата, която може да ползва българския бизнес е изцяло локализирана, на български език е, и съдържа възможностите за финансиране, които са достъпни за местни лица и институции.

Отвъд границите
Друго предимство на програмата е, че чрез нея могат да се разработват проекти между партньори от отделни държави. Това става с помощта на широка мрежа от консултанти и офиси, които работят по EUGA в страните на ЕС. Такъв офис има и в Брюксел, а основната му задача да подпомага и консултира кандидатстването с проекти по директно финансираните от ЕС програми.

„Акцентът на програма EUGA е върху начините да се стимулират инвестициите в областта на иновациите и информационните и комуникационни технологии”, каза още Деян Иванов. Според него потенциалните бенефициенти на евро фондовете имат нужда от подкрепа, когато определят идеите си за проекти, при кандидатстването за средства, както и при изпълнението им. „Ние се стремим да сме от помощ в целия този процес”, заяви Иванов.


10-те златни правила на EUGA
Това са няколко полезни съвети, които трябва да имат предвид компаниите, преди да решат да кандидатстват за грант от ЕС:

1. Поговорете с консултант на съветника за грантове от Европейския съюз за вашите шансове за успех, преди да се заемете с тази огромна работа.


2. Не разчитайте, че ще можете да започнете вашия нов проект веднага. Дори ако сте успели при кандидатстването за грант, ще отнеме известно време, докато пристигнат парите, и едва ли ще получите компенсация за някакви плащания, които сте направили преди изплащането на гранта.


3. Microsoft може да ви помогне за изготвянето на добър бизнес план, така че всичко да е подкрепено с проучвания и цифри. Планът може да формира част от документите за кандидатстване за гранта, така че убедете се, че сте го написали и проучили изчерпателно.


4. Намерете проект, с който наистина искате да се заемете, а не такъв, с който ще се измъчите само заради получаването на гранта.


5. Убедете се, че можете да отделите достатъчно време за кандидатстването и че тази инвестиция си струва.


6. Намерете друг алтернативен източник на финансиране, в случай че не успеете да получите гранта, тъй като конкуренцията за тях обикновено е голяма.


7. Убедете се, че действително можете да постигнете резултати, тъй като грантът може да ви бъде отнет, ако не постигнете договорените цели.


8. Обмислете дали да не влезете в съдружие. Съдружията и асоциациите в обществения и частния сектор могат да бъдат много силни (а понякога и съществени), а чуждестранните партньори ще са необходим елемент в европейските схеми.


9. Помислете как ще финансирате вашия проект, тъй като грантът рядко ще покрива повече от 50% от общата цена на проекта и често се налага да финансирате пълната стойност, като получавате гранта едва след успешно завършване на проекта.

10. Прочетете дребния шрифт и потърсете консултантска помощ, чрез която да проверите дали молбата ви за кандидатстване е написана ясно и без грешки.

Особености на българските фондове по JEREMIE

Вече се вижда краят на преговорите с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и скоро ще се уточни формулата, по която трябва да стартира алтернативното финансиране на малкия и среден бизнес у нас. След забавяне от няколко години става ясно, че новото правителство има съвсем различна визия за очакваните 200 млн. евро от ЕИФ, които по приоритетна ос три на Оперативна програма „Конкурентоспособност” ще се използват за създаване на не банкови финансови инструменти. Така вместо планираната комбинация от фонд за микрокредитиране, гаранционен фонд и фонд за дялово инвестиране, у нас ще бъдат създадени пак три фонда, но предназначени само за рисково инвестиране на малки и средни компании. Техният капитал се очаква да бъде най-малко 150 млн. евро, съобщи зам.- министърът на икономиката Евгени Ангелов.


Пътят на парите
Финансирането на фондовете ще се осигурява със средства от ОП „Конкурентоспособност”, като за целта ще бъде използван инструментът за финансов инжинеринг – JEREMIE. Това е специфичен инструментариум, използван от Европейската комисия (ЕК), чрез който част от средствата от Структурните фондове се насочват за капиталово и дългово подпомагане на малки и средни компании. Тези пари трябва да се управляват от холдингов фонд, чиято функция е да ги разпределя към рисковите фондове или т. нар. посредници. Според правилата на ЕК функциите на холдинговия фонд могат да се възлагат чрез обществени поръчки или чрез директен договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) или национална институция. В случая с България, най-вероятно ролята на холдинговия фонд ще бъде поета от специално създадено за целта дружество, с участието на ЕИФ и Българската банка за Развитие. Дружеството трябва да предостави на фондовете – подизпълнители 70% от средствата, с които те ще оперират. Останалите 30%, според регламентите на ЕС, трябва да се набавят от външни инвеститори. Именно такъв е размерът на съфинансирането, което всеки фонд трябва да подсигури, като намирането на тези пари ще бъде задача на мениджърите на фондовете, обясни Евгени Ангелов пред журналисти. Според него иновациите трудно се реализират с банкови кредити, защото са рискови и точно този проблем ще бъде във фокуса на новите фондове за дялово инвестиране. Самият министър има опит в тази област, като човек който през 2008 г. Основава фонда Attria Capital за рискови инвестиции в страни от Югоизточна Европа.

Кои ще бъдат рисковите фондове?
Средствата, с които ще оперират фондовете няма да се опускат по грантови схеми, каквато е досегашната практика. Този път парите ще се отпускат на бенефициентите под формата на заем или дялово инвестиране в самите фирми. Така фондовете попадат в определението оборотни фондове (recycling funds), които са нови за България и заради това експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) трябва да уточнят какви ще бъдат правилата и механизмите, по които те ще работят. Също предстои да се реши какви ще бъдат критериите за избора на фондовете –подизпълнители. Дали те ще се създават специално с цел да отпускат евро средствата или по определени критерии ще се избират сред българските и чуждите фондове за дялово инвестиране. Очаква се да се определи тяхната сфера на действие, дали ще инвестират в дялове на компании от определен сектор на икономиката, дали изобщо секторът на рисковите инвестиции е в състояние да усвои финансова инжекция от 150 млн. лв. и колко ефективно би било това. За сега обаче неизвестните около тези нетрадиционни финансови инструменти не са малко.


Малките фирми без малки кредити
Ясно е обаче, че замисълът за функцията на тези квази банкови инструменти, който е заложен в ОП „Конкурентоспособност” е различен от плановете на правителството за създаване на три фонда само за рисково инвестиране. По време на криза българското правителството дава приоритет именно на рисковото финансиране вместо на микрофинансирането. Това определено не съвпада с европейската практика, коментират експертите в тази област. Малките кредити до 25 хил. евро са признат и популярен антикризисен инструмент в Европа. Отпускането на подобни „социални” заеми за започване на малък бизнес могат да ограничат и ръста на безработицата, защото достигат до хора, които не могат да предложат обезпечение срещу заем от обикновена банка. В България не банковата структура за микрофинансиране не е добре развита, а законодателството в тази сфера също не стимулира алтернативните начини за отпускане на малки кредити. Според анализа на ОП „Конкурентоспособност” от 2007 г.,когато е инициирана програмата, повечето български малки и средни компании имат нужда от допълнително финансиране. Към края на 2006 г. 35.4% от дребният бизнес има нужда от финансиране до 50 хил. лева, а над 19% от малките фирми се нуждаят от допълнителни 50-100 хил. лева. Данни за 2009 г. все още няма, но тези проценти вероятно са се увеличили заради кризата и спада в потребителското търсене.


Гаранционните фондове също имат важна роля за съживяването на малкия бизнес в период на икономически трус, а и биха помогнали да се увеличи усвояемостта по останалите оперативни програми. Много компании в момента срещат трудности при съфинанирането на вече одобрени проекти. А достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи. Те са принудени да търсят банкови кредити, но условията за обезпечаване при малките предприятия не са облекчени. Тук би се вписал гаранционният фонд, който може да предостави обезпечението, което банката изисква.


Алтернативните начини за финансиране на бизнеса определено са необходими. За разлика от заемите, които винаги са били основен източник за финансиране и разширяване на всяка компания, фондовете за дялово инвестиране обаче са само една тясно специализирана възможност. Управляващите са тези, които трябва да преценят кой ще бъде приоритетът, на който ще се заложи във време на криза.