Следващата седмица ще бъде отворена за кандидатстване схемата „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” по Оперативна програма Конкурентоспособност, съобщи Грета Добрева, изпълняваща длъжността директор на дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност".
Бюджетът на процедурата е на стойност 29.33 млн. лв. Допустимите кандидати са нововъзникващи или вече съществуващи клъстери. Минималният размер на безвъзмездна помощ, която може да получи дадено проектно предложение е 100 хил.лв., а максималният е 2 млн. лв.
В края на юни започна обществено обсъждане по насоките за кандидатстване по тази схема. До 5 юли беше крайният срок, в който потенциалните бенефициенти можеха да предлагат промени в тези документи.
Friday, July 9, 2010
Tuesday, June 29, 2010
Фондовете по JEREMIE тръгнаха
Холдинговият фонд, който ще разпределя средствата към фондовете за рисково инвестиране по инициативата JEREMIE, е учреден. Капиталът му от 199 млн. евро е изплатен от Управляващият орган на Оперативна програма Конкурентоспособност на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ).
Преведената сума временно се намалява фискалният резерв на страната. Очаква се тези средства да бъдат възстановявани от Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
С плащането се дава началото на инициативата JEREMIE, която е насочена към малките и средни предприятия и се прилага чрез Холдингов фонд. В условията на криза Фондът ще предостави подкрепа на предприятията в рамките на три фонда за дялови инвестиции.
Първият е фонд за рисков капитал, предназначен за най-малките стартиращи компании с капитал 30 млн. евро, от които 21 млн. евро са от JEREMIE и 9 млн. евро от външни инвеститори.
Вторият фонд е за увеличаване на капитала и е предназначен за малки компании, които са с напреднало развитие, но имат нужда от собствен капитал. Фондът ще разполага с капитал от 60 млн. евро, от които 30 млн. евро от JEREMIE и 30 млн. евро от външни инвеститори.
Третият е Мецанин фонд, който ще работи както като фонд за дялово финансиране, така и като заемен инструмент с капитал от 60 млн. евро. От тях 30 млн. евро са от JEREMIE, а 30 млн. евро са от външни инвеститори.
С преведената сума временно се намалява фискалният резерв до възстановяването на средствата от страна на Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
В края на май Народното събрание ратифицира споразумението между България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за прилагане на инициативата JEREMIE.
Преведената сума временно се намалява фискалният резерв на страната. Очаква се тези средства да бъдат възстановявани от Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
С плащането се дава началото на инициативата JEREMIE, която е насочена към малките и средни предприятия и се прилага чрез Холдингов фонд. В условията на криза Фондът ще предостави подкрепа на предприятията в рамките на три фонда за дялови инвестиции.
Първият е фонд за рисков капитал, предназначен за най-малките стартиращи компании с капитал 30 млн. евро, от които 21 млн. евро са от JEREMIE и 9 млн. евро от външни инвеститори.
Вторият фонд е за увеличаване на капитала и е предназначен за малки компании, които са с напреднало развитие, но имат нужда от собствен капитал. Фондът ще разполага с капитал от 60 млн. евро, от които 30 млн. евро от JEREMIE и 30 млн. евро от външни инвеститори.
Третият е Мецанин фонд, който ще работи както като фонд за дялово финансиране, така и като заемен инструмент с капитал от 60 млн. евро. От тях 30 млн. евро са от JEREMIE, а 30 млн. евро са от външни инвеститори.
С преведената сума временно се намалява фискалният резерв до възстановяването на средствата от страна на Европейската комисия по сметката на Националния фонд към министъра на финансите.
В края на май Народното събрание ратифицира споразумението между България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за прилагане на инициативата JEREMIE.
Wednesday, June 9, 2010
Още проекти за финансиране по ОП Транспорт
Обхватът на оперативна програма Транспорт се разширява, стана ясно по време на редовната среща на Комитета за наблюдение. Идеята е да се включат нови проекти по всички приоритетни оси и така тези от тях, които са напреднали най-много в подготовката си, да бъдат реализирани с европейски средства.
Такъв е примерът с проекта „Изграждане на автомагистрала „Калотина - София". Според главния архитект на София Петър Диков Софийска община съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура" вече активно работят в тази насока. Стойността му е около 350 млн. евро и вече е включена в приоритетна ос две на ОП Транспорт - „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основни национални транспортни оси".
До края на годината ще бъдат обявени тръжни процедури за още три транспортни проекта, става ясно от докладите на бенефициентите, представени пред Комитета за наблюдение. Търговете ще са за железопътната линия „София - Пловдив", автомагистрала „Марица" и VTMIS - система за управление на корабния трафик. Активно се работи и по възможността железопътният проект „Пловдив - Свиленград" да бъде довършен със средства от оперативната програма.
До сега броят на одобрените проекти за финансиране по тази програма са само 40. Те представляват около 30% от общия бюджет или близо 594 млн. евро. „Разбираме, че най-големите предизвикателства стоят пред ОП Транспорт, но това ни амбицира да работим по-усилено и да поемаме конкретни ангажименти”, коментира заместник-министърът на транспорта и ръководител на Управляващия орган Ивайло Московски.
Такъв е примерът с проекта „Изграждане на автомагистрала „Калотина - София". Според главния архитект на София Петър Диков Софийска община съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура" вече активно работят в тази насока. Стойността му е около 350 млн. евро и вече е включена в приоритетна ос две на ОП Транспорт - „Развитие на пътната инфраструктура по транс-европейските и основни национални транспортни оси".
До края на годината ще бъдат обявени тръжни процедури за още три транспортни проекта, става ясно от докладите на бенефициентите, представени пред Комитета за наблюдение. Търговете ще са за железопътната линия „София - Пловдив", автомагистрала „Марица" и VTMIS - система за управление на корабния трафик. Активно се работи и по възможността железопътният проект „Пловдив - Свиленград" да бъде довършен със средства от оперативната програма.
До сега броят на одобрените проекти за финансиране по тази програма са само 40. Те представляват около 30% от общия бюджет или близо 594 млн. евро. „Разбираме, че най-големите предизвикателства стоят пред ОП Транспорт, но това ни амбицира да работим по-усилено и да поемаме конкретни ангажименти”, коментира заместник-министърът на транспорта и ръководител на Управляващия орган Ивайло Московски.
Wednesday, June 2, 2010
11 млн. лв. за туризъм и ВЕИ по програмата за селските райони
Близо 11 милиона лева от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. ще бъдат вложени в изграждането на туристически обекти, фотоволтаични централи и два нови цеха за преработка на дървен материал и на метални изделия.
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева подписа и връчи първите 36 договора по Мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”, обявиха от Министерството на земеделието и храните.
27 от подписаните днес проекти са насочени към развитие на селския туризъм. Одобрената субсидия за тях е около 8 млн. лв. 7 от проектите са свързани изцяло с инвестиции в изграждането на фотоволтаични инсталации до 1 MW, към каквито има голям интерес.
Тази мярка е една от най-атрактивните и разнообразни за инвестиции по Програмата за развитие на селските райони, тъй като по нея се финансират дейности от закупуване на сухопътен транспорт, водолазно оборудване, през центрове за рехабилитация до цехове и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), посочи Калина Илиева.
Освен по нея с инвестиции за разнообразяване на земеделските дейности може да се кандидатства и по Мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности”, но само от земеделски производители. От тази година по двете мерки размерът на безвъзмездната финансова помощ се увеличава до 80% от стойността на инвестицията. Новият прием на проекти по тези мерки от ПРСР стартира от 14 юни.
Общо по двете мерки „Разнообразяване към неземеделски дейности” и „Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия” са подадени 844 проекта за над 204 млн. евро. От тях 224 от проектите с размер на исканата субсидия над 84,1 млн. лв. са насочени към изграждането на ВЕИ и в частност на фотоволтаици.
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Калина Илиева подписа и връчи първите 36 договора по Мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия”, обявиха от Министерството на земеделието и храните.
27 от подписаните днес проекти са насочени към развитие на селския туризъм. Одобрената субсидия за тях е около 8 млн. лв. 7 от проектите са свързани изцяло с инвестиции в изграждането на фотоволтаични инсталации до 1 MW, към каквито има голям интерес.
Тази мярка е една от най-атрактивните и разнообразни за инвестиции по Програмата за развитие на селските райони, тъй като по нея се финансират дейности от закупуване на сухопътен транспорт, водолазно оборудване, през центрове за рехабилитация до цехове и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), посочи Калина Илиева.
Освен по нея с инвестиции за разнообразяване на земеделските дейности може да се кандидатства и по Мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности”, но само от земеделски производители. От тази година по двете мерки размерът на безвъзмездната финансова помощ се увеличава до 80% от стойността на инвестицията. Новият прием на проекти по тези мерки от ПРСР стартира от 14 юни.
Общо по двете мерки „Разнообразяване към неземеделски дейности” и „Подкрепа за създаване и развитие на микро-предприятия” са подадени 844 проекта за над 204 млн. евро. От тях 224 от проектите с размер на исканата субсидия над 84,1 млн. лв. са насочени към изграждането на ВЕИ и в частност на фотоволтаици.
Tuesday, June 1, 2010
Още 2 схеми тръгват по Конкурентоспособност
До една седмица ще стартират две нови схеми по оперативна програма Конкурентоспособност. Процедурите са "Модернизация в големи предприятия" и "Покриване на международно признати стандарти" на обща стойност близо 78 млн. лв. Това стана ясно по време на време на обучението за малкия и среден бизнес “Конкурентоспособност и иновации: Безвъзмездно финансиране за българските предприятия”, организирано от ОГРА Консултинг.
Информационната кампания ще бъде една за тези две схеми, както и за схемата "Модернизация в малки и средни предприятия", която стартира на 10 май. Обединените информационни дни за трите процедури се планират в периода след обявяването на новите схеми до 10 юли. Разяснителната кампания трябва да се проведе в деветте града, където има териториални звена на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП).
Бюджетът на схемата "Покриване на международно признати стандарти" е 19.55 млн. лв. Дейностите, които фирмите могат да финансират с тези пари, са въвеждане на сертификати, които подобряват качеството и конкурентоспособността на продукта, който произвежда определена компания. Максималният размер на безвъзмездната помощ за даден проект по тази схема е 150 хил. лв., а минимално ограничение за финансирането няма. Схемата ще бъде отворена три месеца след нейното обявяване.Процедурата "Модернизация в големи предприятия" е на стойност близо 58.6 млн. лв. (30 млн. евро), а безвъзмездната помощ за даден проект може да бъде от 1 млн. лв. до 4 млн. лв.
Информационната кампания ще бъде една за тези две схеми, както и за схемата "Модернизация в малки и средни предприятия", която стартира на 10 май. Обединените информационни дни за трите процедури се планират в периода след обявяването на новите схеми до 10 юли. Разяснителната кампания трябва да се проведе в деветте града, където има териториални звена на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП).
Бюджетът на схемата "Покриване на международно признати стандарти" е 19.55 млн. лв. Дейностите, които фирмите могат да финансират с тези пари, са въвеждане на сертификати, които подобряват качеството и конкурентоспособността на продукта, който произвежда определена компания. Максималният размер на безвъзмездната помощ за даден проект по тази схема е 150 хил. лв., а минимално ограничение за финансирането няма. Схемата ще бъде отворена три месеца след нейното обявяване.Процедурата "Модернизация в големи предприятия" е на стойност близо 58.6 млн. лв. (30 млн. евро), а безвъзмездната помощ за даден проект може да бъде от 1 млн. лв. до 4 млн. лв.
Monday, April 26, 2010
Нови правила за кредитите от фонд ФЛАГ
Отпадна правото на фонда на органите на местно самоуправление (ФЛАГ) да бъде първи кредитор в случаи, когато общините, на които е отпуснал заем, не могат да покрият вноските си. Промяната влиза в сила незабавно и е приета с изменение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), публикувано на 13 април в Държавен вестник.
Това на практика значи, че фонда се ограничава при събиране на вземанията си. „От една страната общините ще бъдат облекчени, защото вече не се позволява запориране на техните сметки, когато те не могат да покрият задълженията към фонда. Тази крайна мярка можеше да лиши гражданите от комунални услуги докато общината не се издължи”, заяви за Project Media зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Проектите, които общините изпълняват по ОП Околна среда са сред тези, за които най-често се търси мостово финансиране от фонд ФЛАГ. Според Василева обаче фондът трябва и да намери начин и да защити публичните средства, които отдава в помощ на общините.
С тази цел Съветът на директорите на фонда одобри мерки, които ще бъдат част от кредитната политика, и се очаква да намалят рисковете за него след промяната на ГПК. Така всеки бъдещ кредитополучател ще трябва да осигури средствата за покриване на вноските в бюджета си за следващата година, през която се погасява дълга. Изискването е както при подписване на договора за кредит, така и преди усвояване на суми по одобрен кредит и трябва да е одобрено с решение на общинския съвет. На практика общините ще трябва да планират много прецизно своите приходи и разходи за година напред, за да бъдат сигурни, че могат да покрият задълженията си към фонда. „Този нов механизъм не е толкова рестриктивен. Изискването за планиране на вноските в общинския бюджет трябва да се обвърже с регулярните плащаният по оперативната програма”, коментира още Ивелина Василева.
Втората мярка, която се предприема от фонда е, че при дългосрочен дълг, общината-кредитополучател се задължава да осигури по сметката си в Управляващата банка в пълен размер средствата, необходими за извършване на всяка предстояща погасителна вноска по кредита, в срок до 6 месеца преди падежа на съответната вноска. Конкретният срок може да се определи в договора за кредит съгласно погасителния план. Дългосрочните заеми са с по-дълъг обхват от колкото е мандатът на даден общински съвет, което ще наложи по-голяма приемственост между политиките на различните кметове. „Мярката би могла да засегне общините в зависимост от размера на вноските, но това е въпрос на планиране в дълго срочен план. До този момент обаче не е практика да кандидатстват общини с искане за дългосрочни заеми от фонд ФЛАГ”, каза още зам.- министър Василева. Според Малина Крумова, директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”, заявленията за дългосрочен заем ще се решават индивидуално. „Фонд ФЛАГ има много гъвкава политика за подпомагане на общините”, допълни тя.
Фондът за органите на местно самоуправление е институция с уникален статут, създадена от Министерски съвет като инструмент на държавната политика за регионално развитие. Неговата цел е да преодолява проблема с осигуряването на паричен ресурс за общините при разработване на проектни предложения, както и да финансира одобрени проекти по оперативните програми на ЕС.
Това на практика значи, че фонда се ограничава при събиране на вземанията си. „От една страната общините ще бъдат облекчени, защото вече не се позволява запориране на техните сметки, когато те не могат да покрият задълженията към фонда. Тази крайна мярка можеше да лиши гражданите от комунални услуги докато общината не се издължи”, заяви за Project Media зам.-министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Проектите, които общините изпълняват по ОП Околна среда са сред тези, за които най-често се търси мостово финансиране от фонд ФЛАГ. Според Василева обаче фондът трябва и да намери начин и да защити публичните средства, които отдава в помощ на общините.
С тази цел Съветът на директорите на фонда одобри мерки, които ще бъдат част от кредитната политика, и се очаква да намалят рисковете за него след промяната на ГПК. Така всеки бъдещ кредитополучател ще трябва да осигури средствата за покриване на вноските в бюджета си за следващата година, през която се погасява дълга. Изискването е както при подписване на договора за кредит, така и преди усвояване на суми по одобрен кредит и трябва да е одобрено с решение на общинския съвет. На практика общините ще трябва да планират много прецизно своите приходи и разходи за година напред, за да бъдат сигурни, че могат да покрият задълженията си към фонда. „Този нов механизъм не е толкова рестриктивен. Изискването за планиране на вноските в общинския бюджет трябва да се обвърже с регулярните плащаният по оперативната програма”, коментира още Ивелина Василева.
Втората мярка, която се предприема от фонда е, че при дългосрочен дълг, общината-кредитополучател се задължава да осигури по сметката си в Управляващата банка в пълен размер средствата, необходими за извършване на всяка предстояща погасителна вноска по кредита, в срок до 6 месеца преди падежа на съответната вноска. Конкретният срок може да се определи в договора за кредит съгласно погасителния план. Дългосрочните заеми са с по-дълъг обхват от колкото е мандатът на даден общински съвет, което ще наложи по-голяма приемственост между политиките на различните кметове. „Мярката би могла да засегне общините в зависимост от размера на вноските, но това е въпрос на планиране в дълго срочен план. До този момент обаче не е практика да кандидатстват общини с искане за дългосрочни заеми от фонд ФЛАГ”, каза още зам.- министър Василева. Според Малина Крумова, директор на дирекция „Кохезионна политика за околна среда”, заявленията за дългосрочен заем ще се решават индивидуално. „Фонд ФЛАГ има много гъвкава политика за подпомагане на общините”, допълни тя.
Фондът за органите на местно самоуправление е институция с уникален статут, създадена от Министерски съвет като инструмент на държавната политика за регионално развитие. Неговата цел е да преодолява проблема с осигуряването на паричен ресурс за общините при разработване на проектни предложения, както и да финансира одобрени проекти по оперативните програми на ЕС.
Thursday, March 25, 2010
България ще иска повече пари по оперативна програма "Транспорт"
България ще поиска от Европейския съюз повече средства по оперативна програма "Транспорт", съобщи министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обяви, че за периода след 2013 г. страната ще настоява не за един милиард, колкото са отпуснатите по програмата средства сега, а два-три пъти повече.
Според министър Плевнелиев с европейски пари няма да се запълват дупки, а ще се рехабилитират магистралите и първокласните пътища. За целта в регионалното министерство вече се изготвят списъци с пътните отсечки, които се нуждаят от ремонт.
Според министър Плевнелиев с европейски пари няма да се запълват дупки, а ще се рехабилитират магистралите и първокласните пътища. За целта в регионалното министерство вече се изготвят списъци с пътните отсечки, които се нуждаят от ремонт.
Subscribe to:
Posts (Atom)